Рекс Стаут - Почти мъртъв

— Нищо не знам за това!

— Самият мистър Дегън ще го потвърди.

Въпросът е къде се намира оригиналният ключ на Моллой за този сейф. Логично е да е бил у Моллой, но не е намерен никъде след убийството. Може би го е взел Питър Хейс?

— Хейс имаше ключове, но нито един от тях не беше за сейф — поясни Стебинс.

— Съвсем очевидно е, мистър Креймър, че щом не е бил намерен нито у жертвата, нито у набедения убиец, в нашия случай съществува друг, истински убиец.

Креймър сдъвка пурата, извади я от устата си и каза:

— И ти, и аз не сме го намерили още, налице е само една ужасна каша. Изненадан съм, че тук не присъстват в момента Аркоф и Ъруин. Сигурно затова пазите в тайна истината за трупа — за да ни изпреварите. Очаквах днес да стана свидетел на твоите идиотски инсценирани съдебни процеси. Готов ли си?

— Още не. Такъв процес, както ти го нарече, ще насроча след като съм напълно сигурен във всичко. Остава един въпрос, на който още търся отговор. Къде е ходил Кимс и с кого се е срещнал след разговора си с прислужницата? Най — лесно е да предположа, че е останал у Ъруин до тяхното завръщане. При разпита обаче е твърде възможно да го отрекат.

Улф направи неволен жест с ръка и продължи:

— Аз, разбира се, нямам нищо против вие да продължите нататък — да проверите алибито на всеки поотделно. Нито разполагам с толкова хора, нито имам повече нерви за това. Нищо друго не мога да ви подскажа. Дали Кимс се е върнал в апартамента на Аркоф след разговора си с Ела Рейс, можете спокойно да установите и ще се радвам, ако го сторите. Не се противопоставям на това, вие да приключите разследването по двете неразкрити убийства. Това ще ви накара да вложите всичките си сили и умения, и когато намерите убиеца, Питър Хейс непременно ще бъде оправдан. Направих всичко, каквото се искаше от мен.

— С цената на двама убити!

— Глупости, Креймър! Говориш наивни неща и добре го съзнаваш!

Стебинс направи някакъв знак. Креймър го изтълкува като желание да зададе въпрос на Улф.

— Не бих го нарекъл точно въпрос, сър. — Пърли винаги беше особено напрегнат в присъствието на шефа. Мъчеше се да овладее някои свои импулси, и по-точно един от тях — да му затвори устата. — Не съм чувал още Улф да се е отказал доброволно от разследване и не му вярвам. Когато свършим черната работа, ще дойде моментът да се включи. Защо мисис Моллой е тук? Надявам се, че не сте забравили случая с онази жена. По-късно разбрахме как точно е било. Докато ние претърсвахме къщата й, тя лежеше в цветарника на Улф в сандък за цветя, покрит с мъх, а той е поливал спокойно с лейка от горе. Готов съм веднага, сам или с мистър Креймър, да доведа тук мисис Моллой! Гудуин не би посмял да спре един представител на обществения ред.

Стебинс беше на крака. Пак го изпреварих. Вече се бях обадил по вътрешния телефон на Зелма да залости вратата добре. Нямах вре ме да й обяснявам подробно. Само споменах, че един тип на име Стебинс, ченге, може да се опита да й досажда. Затворих телефона и се обърнах с лице към него:

— Сядай, сержант! Да ти донеса ли чаша вода?

Сухожилието на врата му беше опънато до скъсване.

— Не понасям, когато някой ми пречи да изпълня служебния си дълг. Идентифицирала е трупа, а сега се крие. Нищо няма да ме спре! — Убеден беше, че не е толкова просто, но беше страшно афектиран. Креймър не му обърна внимание.

— Улф, какво знае мисис Моллой, което не трябва да науча аз?

— Нищо, доколкото си спомням. Тя е моя гостенка. Напразно настоявате да бъде разпитана, дори и официално. Мистър Стебинс греши като се опитва насила да изтръгне каквото и до било от мен. Защо не се отнесете към мистър и мисис Ъруин или към някой член от семейството на мис Ела Рейс да идентифицира трупа? Адресът на Рейс е 306 изток, 137-ма улица.

Пърли стана и го записа в бележника си. Креймър го последва. Опита се да улучи кошчето с остатъка от сдъвканата пура, но както винаги не успя.

— Моментът на развръзката наближава, ако вече не е дошъл — каза той мрачно.

Сол ги изпрати до вратата. Страхувах се от желанието на Стебинс да ме види с насинено око и моята ответна реакция. Това само би усложнило ситуацията. Улф беше облегнат назад със затворени очи, когато Сол се върна в кантората. Взех от земята пурата на Креймър, за да я изхвърля в коша. После зачакахме нарежданията на шефа. Затворените му очи бяха надежден знак, че скоро за нас ще има задачи. За жалост той каза това, от което най-много се страхувам.

— Изобщо не мисля, просто няма какво, свободни сте, момчета!