Рекс Стаут - Почти мъртъв

От срещата ни не излезе кой знае какво, Беше сигурен, че няма да му се извиня, нито пък очакваше двамата с Улф да си посипем главите с пепел затова, че сме се пошегували с Дилиа Брандт и сме опетнили репутацията му. С две думи, не извлякох никаква информация от Лесър — нито задаваше конкретни въпроси, нито чуваше какво го питам. Не ми каза даже кога мислят да се женят. Изпратих го до вратата и продължих урока си по билярд със Зелма.

Късно вечерта на същия ден, неделя, имахме друг посетител. Инспектор Креймър се насади в червения кожен стол и прие поканата на Улф да се почерпят с бира. Благоволението му да пие от бирата на Улф целеше да внуши, че инспекторът също е човек и има нужда от съчувствие. Прекалената му тактичност идваше да подскаже, че няма с какво да се похвали. И тъй като за тези два дни не беше свършил нищо, единственият му стремеж бе да измъкне от Улф коза или козовете, пазени ревностно, според Стебинс за по-добри времена.

Този път Улф наистина нямаше с какво да го зарадва. Креймър изведнъж скочи, оставяйки чашата си недопита, и хукна. Длъжен бях да кажа на шефа какво мисля.

— Не му обръщай внимание, много е уморен. Сутринта ще се залови отново за работа и ще забрави днешния разговор. След месец два набързо ще спечели някой процес и до края на август ще бъде затънал отново в не го. Дотогава Питър Хейс ще свърши на електрическия стол и просто ще се извинят на баща му, майка му и сестрите му…

— Какво искаш да кажеш?

— Така е, сър. Ако не беше мисис Моллой да съм си заминал. Едва издържам на безделието тук. Та ние буквално нищо не правим!

Улф пое дълбоко дъх почти до кръста, из диша и измънка:

— Скоро ще имаме работа. Когато вече не се търпиш, това е знак, че нещо трябва да се прави. Извикай Сол, Фред и Ори тук в 8 часа утре сутринта!

Заключих сейфа, оправих бюрото си и отидох да се обадя на момчетата. Улф приличаше да един огромен, безутешен мъченик.

Признавам, че бях разглезен. Неговите сложни игри на предположения и догадки ме караха да очаквам много от него. Може би затова останах разочарован в неделя сутрин та, когато разбрах какво трябва да направим. Предстоеше ни ново търсене на онази важна улика, без която не можехме да продължим напред. Но тук му е мястото да призная, че колкото и малка да беше тя, в последствие успя да изпълни предназначението си.

Жертвах от съня си, за да мога в понеделник сутринта да стана и да закуся преди Сол, Фред и Ори да дойдат за срещата в 8 часа. Жертвата ми се оказа напразна, тъй като Улф отложи срещата за 8,40. В уречения час се качихме при него. Беше закусил, но все още пиеше кафе на масата до прозореца, четейки сутрешния брой на „Таймс“. Поздрави всички ни и ме попита има ли нещо ново. Отговорих отрицателно, с едно малко допълнение, че се обаждал Стебинс, който спокойно би ми изгризал ухото, ако не му пречеше телефонната слушалка.

Улф отпи от кафето и остави чашата.

— Налага се да отидете в апартамента на Моллой и да го претърсите основно. За целта вземете със себе си необходимите инструменти. Най-неприятното е, че не знаем точно какво търсим.

— Тогава как ще разберем, че сме го намерили?

— Точно там е проблемът. Налице е била ситуация, довела до убийството на Моллой. Той скрива голяма сума пари в сейф под друго име и възнамерява да напусне страната. Не е известно откъде са дошли доларите. У убития, както и сред документите от кантората, не е намерено писмено доказателство, че тези пари законно му принадлежат. Но жертвата непременно оставя някаква следа. Много се надявах да я намерим в сейфа. След като се убедихме, че там няма нищо такова, би трябвало да продължим да търсим; междувременно обаче бе убита Ела Рейс.

Улф отново отпи глътка кафе.

— Уликата, от която толкова много се нуждаем, съществува и трябва да я намерим. Вероятно ще се окаже папка, бележник, един-единствен лист хартия, а може да е някакъв предмет… Трудно ми е да си представя как изглежда. Сигурно е у приятели на Моллой или се съхранява дявол знае къде, но според мен трябва да започнем с апартамента. Докосвайки се до всяко нещо, се питайте дали не е в ръцете ви това, което ни трябва! Арчи, обясни всичко на мисис Моллой! Покани я да ви придружи, ако желае! В случай, че откаже, само й поискай ключа. Това е всичко, господа. Не ви питам имате ли въпроси, тъй като не зная отговорите им. Арчи, не забравяй да ми оставиш телефона!

Всички други слязоха долу, докато аз отида при мисис Моллой. Беше станала от сън; видях Фриц да носи закуската и. През тези няколко дни се бяхме сближили доста, като се изключи всякаква интимност. Отговори веднага на специалното почукване. Дългият лимоненожълт пеньоар свободно падаше по нея, без да очертава формите й. Нямаше грим и червило. Забелязах, че така устните на Зелма са по-красиви. За един детектив малките подробности са от особена важност. Пожелахме си „Добро утро“ и накратко й обясних целта на визитата си.