Рекс Стаут - Почти мъртъв

Зелма каза, че знае какво точно има в апартамента и се усъмни в шанса ни да успеем. Оспорих твърдението й, като споменах кашоните с документи, които красноречиво доказваха обратното. Попитах деликатно дали все още пази дрехите на съпруга си и някои негови лични вещи. Не беше пипала нищо. Намекнах, че ще се наложи да търсим много подробно, при което тя изобщо не се възпротиви. Отказа поканата ми да ни удостои с присъствието си.

— Няма да ми повярвате, ако ви призная, че вече не искам да се върна там. Може би много късно го разбирам.

Опитах се да изразя на глас една своя мисъл. Единственото, в което Зелма би се укорила е заблуждението, че Питър Хейс е убиецът на Моллой. Взех ключа и слязох долу. Оставих на Улф телефона, обадих се на Фриц и тръгнахме. Сол и Фред носеха комплекта инструменти — от ключовете до лостовете за разбиване на врати.

Ако ви запозная с това, което правихме между 9,35 сутринта и 3,10 следобед, може и да ви подскажа как се търси загубен диамант или пощенска марка. В случай, че не ви липсва нито едно от двете, изобщо няма да ви бъде интересно.

В крайна сметка се оказахме сред куп подробности и факти, които едва ли щяха да ни послужат. Моллой обичаше да трупа стари ножчета за бръснене; дупката от цигара в един от столовете някой старателно бе запълнил с парче лимонена кора; в банята имаше три отлепени плочки, а една от дъските на пода във всекидневната се оказа разкована. Мисис Моллой предпочиташе светложълто бельо и нощници в бяло, докато при чорапите се налагаха четири различни цвята. Същата не пазеше личната си кореспонденция, освен писмата на сестра си от Арканзас. Не намерихме неплатени сметки с изключение на една за 3,84 долара от обществена пералня. Мебелите бяха солидни и още много и много други неща от подобен порядък. Двамата със Сол прегледахме всяка хартийка от трите кашона, преровени веднъж от Ори.

И все пак няма да бъда съвсем точен ако заявя, че усилията ни се оказаха изцяло безплодни. Време е да споделя за двете най-горни чекмеджета — едното отляво, а другото отдясно на бюрото на Моллой. Ключовете, които Зелма ни даде не станаха за тях. С помощта на инструментите Сол бързо ги отвори. Чекмеджетата се оказаха съвсем празни. Моллой ги беше заключил по навик.

В 3,10 съобщих на Улф как стоят нещата. Не му предадох коментара на Ори за загубеното време в търсене на нещо, което тъй и не се намери. Нямахме повече работа — подредихме всичко и напуснахме апартамента.

Долу на тротоара пред къщата се разделихме. Фред и Ори отидоха да удавят разочарованието си от неуспеха в най-близкото заведение, а ние със Сол махнахме на първото такси. И двамата бяхме еднакво отчаяни. Мислехме си, че ако ни предстои да избродим целия Ню Йорк заедно с Джърси и Лонг Айлънд, за да намерим нещо, което може би не съществува, работата не отива на добре.

В кантората ни очакваше изненада. Още не бях влязъл и Улф ме атакува с въпроса си:

— Дойде ми на ума за тази Дилиа Брандт и по-точно за предложението на Моллой да я вземе със себе си в Южна Америка. Тя не му дава отговор веднага, но не е била много убедителна, според тебе, в намерението си да му откаже. Какво те накара да се усъмниш?

— Може би начина, по който го каза и маниерите й докато отговаряше на въпросите ми. Просто си съставих едно определено мнение за нея.

— Какво мислиш сега след като ще се жени за Уилям Лесър?

— Дилиа не би могла да замине в Южна Америка с мъртвец. От Франц знам, че е разигравала Лесър с колебанието си да направи избор между него и Моллой. Ако Лесър е знаел какви са шансовете му, би могъл…

— Искам да кажа съвсем друго. Да предположим, че Моллой се е канил да напусне страната и да вземе момичето със себе си! Тя е готова да го последва и приема да съхрани за известно време нещо при себе си, като например съдържанието на двете празни чекмеджета. Нима е невъзможно Моллой да реши да остави някои свои вещи в апартамента й до заминаването им?

— Не го отричам, макар че аз не бих стигнал до там. Явно мнението на Моллой за Брандт се е различавало доста от моето.

— Тогава ти и Сол ще отидете да претърсите апартамента й още сега!

Когато Улф изпадне в отчаяние, не се спира пред нищо. Би ме изложил на риска от пет години тъмничен затвор, без да му мигне окото. Добре, че нямаше да бъда сам! Сол попита дали по това време момичето си е в къщи.

— Ако е на работа, няма да се върне преди 5,30, а ако е вкъщи, ще отидем двамата с нея за шампанско, докато ти действаш. Да опитам ли с телефона?