Рекс Стаут - Почти мъртъв

Зелма и четиримата се поздравиха необичайно сдържано за приятели, но това не изненада никого. Моллой ни помагаше да разобличим някой от тях в убийство, а и кантората на известен частен детектив, където ги бе поканила, едва ли е най-приятното място за среща. Мисис Моллой насочи погледа си към Улф, докато за тях интересна беше тя. Аз държах под око четиримата.

Описанието на Том и Джери се оказа съвсем точно.

Джеръм Аркоф, широкоплещест и по-ви сок от мене, бе отчайващо сериозен — може би язвата му създаваше неприятности. Том беше друг. С подрязаните си мустаци ми заприлича повече на саксофонист от оркестър. Но изражението на Фани личеше усилието й да прикрие ужасното си главоболие. Въпреки всичко не бих казал, че е грозна. Когато се чувства добре, сигурно е доста красива. Беше руса — обикновено силното главоболие загрозява русите жени. При брюнетките обратно — когато е леко, ги прави по-меланхолични и привлекателни. Рита Аркоф не се нуждаеше от допълнително разкрасяване. Имаше плавна предизвикателна походка, кос поглед и някак се цупеше, когато говори. Очите на Улф се плъзнаха от лявата страна, където седяха семейство Аркоф, надясно към семейство Ъруин.

— Не смея каза той, да ви благодаря, че дойдохте, тъй като мисис Моллой ви покани. Предполагам знаете защо сте тук. Адвокатът на Хейс, Албърт Фреър, възнамерява да обжалва решението по делото и ние се опитваме да му помогнем. Ще се присъедините ли към нас?

Размениха си погледи.

— Разбира се — заяви Джеръм Аркоф. Има ли шанс да успее?

— Мисля, че да — каза Улф спокойно. Някои факти не са проверени както трябва от полицията, от една страна, и от друга — по вина на мистър Фреър поради липса на средства и възможности… А би трябвало…

— Сега разполага ли с такива? — го прекъсна Том Ъруин.

Гласът му изобщо не отговаряше на неговата физика. Да си призная очаквах да говори по-пискливо. Изненада ме баритонът му.

— Не, мистър Ъруин, но тъй като аз проявявам интерес към делото по съвсем друг повод, съм решил да стигна докрай, като финансирам разследването. Както казах, има някои неща, които трябва да се проверят внимателно. Затова снощи изпратих един от моите хора, Джони Кимс, да проучи дали в деня на убийството мисис Моллой е била поканена на театър нарочно, за да може убиецът свободно да действа в нейно отсъствие.

— А, вие ли го изпратихте? — попита Аркоф.

Съпругата му погледна обидено към Зелма.

— Зелма, скъпа, така ли трябваше да постъпиш? Знаеш много добре, че…

— Моля ви! — Улф повдигна към нея длан, а в гласа му прозвуча известна острота. — Не е нужно да давате воля на възмущението си. Нямам злонамерено отношение към нито един от вас. Поканата за театър може да е случайна и убиецът да се е възползвал от това. Ако тя е била предварително замислена, може да не е замесен никой от четирима ви. Кимс трябваше да разбере как стоят нещата, като се срещне с всеки поотделно. В списъка му на първо място беше мисис Аркоф, тъй като тя поканва мисис Моллой по телефона. — Загледа се в Рита. Срещна ли се Кимс с Вас, госпожо?

Опита се да каже нещо, но съпругът й я прекъсна.

— Почакай, Рита! — Забелязах, че и той може да командва. — Какво става тук? Ако вие сте го изпратили, защо не питате него? Имаше ли смисъл всички да идваме тук? А може би не сте го изпратили вие?

Улф кимна с глава. Притвори очи за малко, после отново ги отвори и пак кимна.

— Твърде логично заключение, мистър Аркоф, но в нашия случай погрешно. Аз го изпратих; но той не е в състояние да ни каже нищо, понеже е мъртъв. Докато е вървял по Ривърсайд, малко преди полунощ вчера вечерта, го блъска автомобил и го убива. Възможно е да е злополука, но не ми се вярва да е така. Мисля, че е бил убит нарочно, защото е открил нещо, което е заплашвало сериозно някого. Следователно счетох за необходимо да разпитам веднага тези, с които е разговарял. Вие трябваше да бъдете първата, мисис Аркоф.

Съпругът й отново се намеси.

— Но това е друго — каза на Улф. — В гласа му имаше промяна. — Какво ви кара да сте толкова сигурен, че не е обикновена катастрофа?

Улф поклати отрицателно глава.

— Няма смисъл да обсъждаме това, мистър Аркоф, тъй като полицията също подозира, че не е станало случайно. Един сержант от отдел „Убийства“ ми се обади днес да ме попита дали Кимс е мой човек. Искаше да знае точно задачата му и с кого се е срещнал, отложихме отговора с мистър Гудуин.

— Сержантът се обади по-късно пак — се намесих аз.