Рекс Стаут - Ръкописът убиец

— Нищо. Изпратихме клиента и седнахме да вечеряме.

— Виж, в това не се съмнявам. — Креймър скочи пъргаво от креслото. — Е, аз ще тръгвам.

Аз го последвах до външната врата.

Като изпратих представителя на закона, се върнах в приемната. Улф спокойно отваряше поредната бутилка бира.

— Какво ще кажете да извикаме Сол, Фред й Ори? Кажете ни какво да правим и определете срок, да речем до утре сутринта, за разкриването на двете убийства. Така ще натрием носа на инспектора.

— Бъди сериозен, Арчи! — сърдито измърмори Улф. — Нещата не са толкова прости. Хората на инспектора, макар и не толкова упорито, са търсили мистър Арчър цели седем седмици. Полицаите от Бронкс са разследвали седемнадесет дни. Сега ще се захванат настървено със случая. А ако такъв човек не съществува?

— Ние обаче знаем, че съществува, защото е определил среща на мис Джоан на втори февруари.

— Не. Ние знаем, че е писала на родителите си за непознат, който се е представил по телефона като Арчър и е разказал това, което знае за ръкописа, изпратен в издателството. Не, Арчи. Тук бързи успехи не трябва да очакваме. Боя се, че докато стигнем до края, търпението на Уейлман може и да се изчерпа. Нека полицията да прави всичко, което е по силите й.

Аз много добре познавам шефа си и затова обяснението не ми хареса.

— Пак ли ще седите и ще чакате?

— Не. Казах: полицията да прави всичко по силите си. Това е доста сериозна работа. Ще приемем предположението, че в писмото си мис Уейлман е казала истината. Ако това е така, в този лист хартия освен името на Байрд Арчър има още нещо ценно. Той я е попитал дали някой друг освен нея е чел ръкописа и тя е отговорила отрицателно. Може би това е съвсем невинен въпрос, но той ме навежда на някои мисли. Заради това, че е прочела ръкописа, ли е била убита? Това не е просто предположение. Как мислиш, колко стенографки има в Ню Йорк? Или в Манхатън?

— Не знам. Може би пет хиляди. Или петстотин.

— А специалисти, които правят качествени копия на документи или ръкописи?

— Но това са машинописни бюра, а не стенографи.

— Много добре. — Улф отпи глътка и се настани по-удобно в креслото. — Отначало мислех да предложа това на Креймър, но ние и без друго трябва да почнем да харчим парите на Уейлман. Така можем да започнем от тук. Искам да знам съдържанието на романа. Авторът може да го е написал сам на машина, а може и да не е. Сол, Фред и Ори ще поемат машинописните бюра. Извикай ги утре в осем и аз ще им дам инструкции. Така не само ще научим съдържанието на ръкописа, но може да получим словесен портрет на мистър Байрд.

— Ясно. Сега всичко си отива на мястото. Аз също бих искал да се поразтъпча.

— Ще стигнем и до теб. Има вероятност макар и неголяма, Байрд да се е опитвал да пласира романа и в друго издателство. Ще си опитаме късмета. Ще започнеш от по-големите имена, но първо „Шол и Хан“. Но не утре. Утре ще подбереш всичко за случаите на Дайкс и Уейлман от полицията. Например: имало ли е пишеща машина в квартирата на Дайкс?

Изненадано повдигнах вежди:

— Мислите, че Байрд и Дайкс са едно и също лице?

— Не знам. Той е съставил този списък с напълно измислени имена. Естествено е, че на втори февруари не е могъл да бъде Арчър, тъй като от пет седмици е бил мъртъв. Надникни в „Шол и Хан“. Независимо какво е писала мис Уейлман в писмото си, още някой би могъл да е прочел ръкописа. Може тя да е споделила впечатленията си с някой от колегите си. Или пък той лично да го е донесъл в издателството, макар че от есента е изминало много време и едва ли някой ще си спомни, но… кой знае?

Улф въздъхна тежко и протегна ръка към чашата си.

— Май трябва да удължиш срока си. До сутринта няма да успеем.

— За Бога — великодушно се съгласих, — продължавам го до петък.

Добре че не уточних за кой петък става дума.

Докато насочвах Сол, Фред и Ори към машинописните бюра във вторник сутринта, прегледах сутрешната поща и депозирах в банката чека на Уейлман в службата на Креймър на Двадесета улица, се появих едва към единадесет часа. Самият той отсъстваше, но беше дал указания на сержант Пърли Стебинс. Аз съм един от малкото негови познати, за които Стебинс няма определено мнение. Тъй като съм частен детектив, колкото по-бързо гушна букета или изчезна от погледа на порядъчните хора, толкова по-добре. Това е азбучна истина за сержанта. Някъде в душата му обаче го гризе червеят на съмнението. Ами ако попадна в добри ръце, дали от мен не би излязъл добър полицай.