Рекс Стаут - Ръкописът убиец

— Да. Сега съм изправен пред дилемата да предложа сделка на вашия колега от Бронкс или да ви направя предложение. Готов съм да му разкрия връзката между двете убийства, което несъмнено ще улесни разследването му, разбира се, ако се съгласи да ми сътрудничи, за да може моят клиент да се убеди, че заслужавам хонорара си. Същото се отнася и до вас. Тъй като дъщерята на Уейлман е убита в района на вашия колега, тоест в Бронкс, може би трябва да се свържа с него. От друга страна Дайкс е убит в Манхатън на ваша територия. Какво ще ме посъветвате?

— Какво да ви кажа? — процеди през зъби Креймър. — Очаквах нещо подобно и не съм сбъркал. В замяна на информация искате да ви помогна да си спечелите хонорара, а ако не се съглася, ме заплашвате да продадете сведенията си на полицията в Бронкс. А ако там не мине номерът, просто ще запазите информацията за себе си. Така ли е?

— Аз нямам какво да крия.

— По дяволите, нали казахте…

— Казах, че според мен има възможност тези две убийства да са свързани. Наистина, аз изхождам от определена информация, но тя е известна на полицията. Полицейското управление има достатъчно сили и средства, за да знае това, което знам и аз. Ако се свържете с Бронкс, напълно възможно е да стигнете до същите изводи. Искам да ви спестя усилия и време. Не можете да ме обвините в скриване на информация, тъй като на полицията в двата района са известни същите факти, които са известни и на мен.

Креймър се зачерви от възмущение.

— Някой път… — недоизказано заплаши той и изсумтя.

— Правя това предложение — невъзмутимо продължи Улф, — за да ви помогна, а и защото случаят е доста заплетен. Това изисква значителни усилия, а моите възможности са ограничени. Поставям условия, защото ако стане така, че с моя помощ вие бързо разрешите случая, не искам клиента ми да анулира чека. Предлагам следното: ако след края на следствието вие стигнете до извода, че убийството на мис Уейлман би останало неразкрито ако баща й не се беше обърнал към мен, то да информирате Уейлман за това. Но само него, не журналистите!

Улф се протегна към чашата си и спокойно отпи голяма глътка бира.

— Какво пък, това ме устройва — реши Креймър. — Разказвайте!

— Още нещо. Мистър Гудуин трябва да получи достъп до двете разследвания: на Дайкс и Уейлман.

— При нас не съществува „дело Уейлман“. Улф попи устните си с носна кърпичка.

— Когато ви обясня връзката между двата случая, ще се появи такова дело.

— Това е против правилата!

— Така ли? Тогава моля за извинение. Щеше да бъде взаимоизгодно да обменим информация и да спестим средства на данъкоплатеца за търсене на сведения, с които вече разполагаме. В никакъв случай не може да става дума да се нарушават правилата.

Креймър го изгледа свирепо.

— Знаете ли, Улф — започна той, — една от причините, поради които вие сте съвършено непоносим, е, че се изхитрявате така ловко да интригантствате, че това не изглежда така. Това разбира се, е само един от вашите оскърбителни прийоми. Да бъде както казахте. Лично аз ще проследя получаването на всички сведения от вас. Как ще уредим връзката?

— Значи приемате условията ми?

— Разбира се. По дяволите! Не мога да допусна да умрете от глад!

Улф се обърна към мен:

— Арчи, дай писмото.

Измъкнах писмото и го подадох на Креймър.

— Ето — обърна се Улф към Креймър, — копие от писмото на Джоан Уейлман, написано в четвъртък, първи февруари до родителите й. На следващата вечер, в петък, тя е била убита. Прочетете го цялото, но интересуващото ви сведение е в подчертаните изречения.

Креймър лакомо впи очи в писмото. Дълго чете и, като привърши, се намръщи.

— Това име: Байрд Арчър ми изглежда познато. Не мислите ли?

Улф кимна:

— Искате ли да видим колко време ще ви отнеме да си спомните?

— Не искам. Къде съм го срещал?

— В списъка с имена, съставен от Леонард Дайкс, който ми показахте преди месец и половина. Беше шесто или седмо поред, но не пето.

— Кога за първи път видяхте това писмо?

— Днес. По-точно тази вечер. Получих го от клиента ми.

— Да бъда проклет! — Креймър ожесточено напъха писмото в джоба си.

— Оригинала се намира у вашия колега от Бронкс — добави Улф. — Това е копие.

— Аха. Ще го взема с мен. — Креймър вдигна чашата си, отпи добра глътка и заби поглед в ъгъла на бюрото. Така редувайки глътка, поглед, глътка, поглед, той пресуши чашата. След това я остави и вдигна глава:

— Какво още имате?

— Нищо.

— Какво направихте след като получихте писмото?