Рекс Стаут - Ръкописът убиец

— Той наистина ли е такъв добър детектив? Имам предвид мистър Улф.

— По-добър не съществува — постарах се гласът ми да прозвучи максимално убедително.

— Какво пък… да се надяваме — Уейлман се обърна и слезе надолу.

Като се върнах в антрето, спрях за миг пред вратата на приемната и подуших въздуха. Знаех, че Фриц готви свински ребра в сос, който двамата с Улф бяха измислили, и макар че вратата на кухнята бе затворена, до ноздрите ми достигна вълшебен аромат. В приемната Улф седеше със затворени очи, облегнат назад в креслото си. Взех чека на Уейлман, полюбувах му се и го заключих в сейфа. После се приближих до Улф, за да погледна още веднъж снимката на Джоан. Съдейки по нея, би било много приятно да се запознаем.

Отворих устата си широко и казах:

— Ако работите, по-добре да привършвате. След десет минути е вечерята.

Очите на Улф се отвориха наполовина.

— Е, убийство ли си имаме или не? — поинтересувах се аз.

— Разбира се, убийство — гласът на Улф издаваше нетърпение.

— Значи ни е провървяло. И защо? Защото не е трябвало да се разхожда в този парк през февруари?

— Не — той презрително цъкна с език. — Особено ти би трябвало да знаеш защо.

— Аз ли? Откъде накъде?

— Ех, Арчи, Арчи! Толкова години се опитвам да те уча да бъдеш наблюдателен. Отпуснал си се. Неотдавна мистър Креймър ни показваше списък с имена, намерен у някой си Дайкс. Седми в този списък е Байрд Арчър. Същата вечер, когато е била убита, мис Уейлман е трябвало да се срещне с него. Леонард Дайкс, който е съставил този списък, също е мъртъв. Доста неразумно би било да не се съгласим, че момичето е станало жертва на убиец.

Аз се обърнах рязко, приближих се до моето въртящо се кресло и седнах лице в лице срещу Улф.

— А, за това ли? — небрежно подхвърлих аз. — Реших, че това е просто съвпадение.

— Хайде, остави това. Просто си се отпуснал.

— Добре — отпуснал съм се. Не съм електроническа машина.

— Няма такава дума.

— Сега има. Аз я въведох. — Кипях от негодувание. — Не съм робот. Оттогава мина месец и половина, а и списъка съм го видял с половин око. Вярно, същото се отнася и за вас, но вие сте си вие. А ако беше станало обратното? Ако аз си бях спомнил това име, а вие не! Тогава, аз щях да съм собственик на тази къща и на банковата сметка, а вие щяхте да сте момче за всичко. Би ли ви харесало това? Може би искате всичко да остане така както си е? Избирайте!

Той изръмжа.

— Свържи ме с Креймър.

— Слушам — обърнах се към бюрото и избрах нужния номер.

Казано с други думи аз се оригнах. Ако това ви шокира, тогава бих казал, че ме налягаше дисфагия. Както и да е, но аз реших, че инспектор Креймър и Улф ще трябва да се примирят с това. Стомахът ми реагира по този начин, когато ям кисело зеле. Искам да бъда разбран правилно: съвсем не се гордея с това, но и да ме настъпват по мазолите не ще позволя.

Дори да бяха забелязали случилото се, Креймър и Улф се направиха, че не се е случило нищо. Седейки на обичайното си място по време на това вечерно заседание, аз бях малко встрани от Улф, който се извисяваше над нас в своето кресло. Креймър се бе отпуснал върху червеното кожено кресло. Разговорът започна с любезно предложени напитки от страна на Улф. Креймър си избра уиски със сода и Фриц донесе напитките в кабинета. Инспекторът отпи сериозна глътка и похвали питието, без да си криви душата.

— Вие ми казахте по телефона, че имате да ми съобщите нещо интересно, нали така? — Креймър адресира тези думи към Улф.

Улф остави чашата с бира настрана и кимна с глава.

— Да, сър. Ако все още се нуждаете от това. В последно време вестниците престанаха да пишат за Леонард Дайкс. Удавника, който извадихте от реката преди около два месеца. Занимавате ли се още с този случай?

— Не.

— Нещо ново по въпроса?

— Не, нищо.

— Тогава бих искал да се посъветвам с вас тъй като работата е много деликатна. На кръстопът съм. Преди седемнадесет дни във Ван Кортлънд парк бе намерено тялото на млада жена. Името й е Джоан Уейлман. Била е прегазена от кола. Нейният баща, неудовлетворен от начина, по който полицията провежда разследването си, ме нае. Тази вечер ние разговаряхме с него почти два часа. Той си отиде и аз веднага ви се обадих. Имам основание да мисля, че смъртта на младата жена не е нещастен случай и че нейното убийство е свързано с това на Дайкс.

— Интересно — съгласи се инспекторът. — Вие разбрахте това само от разговора си с този… Уейлман, така ли?