Рекс Стаут - Ръкописът убиец

Мид Синклер

Симпсън Синклер

Бари Боуен

Дейвид Иеркс

Ърнест Уинсън

Вик Дориан

Арчър Байрд

Оскар Шиф

ОскарКоуди

Лорен Маккю

Марк Маккю

Марк Флик

Мег Флик

Луи Гил

Луис Гил

Върнах листчето на Улф и седнах на мястото си.

— Е, и? — нетърпеливо попита шефът.

— Тъй като ми беше на път, реших да прескоча дотук и да ви го покажа. — Креймър сгъна хартията и я прибра в плика. — Не че много разчитах да откриете нещо, възможно е този списък да няма отношение към убийството, но нещо ме смущаваше и реших да поискам вашето мнение. Дайкс е изписал петнадесет имена, но нито едно не фигурира в телефонните справочници на Ню Йорк. Нито пък в някакви други. Никъде няма регистрирани хора с подобни имена. Никой от колегите и познатите на Дайкс не е чувал за тях. Имам предвид хора с имена като тези в списъка. Разбира се, не сме търсили из цялата страна, но, доколкото знаем, той е бил роден в Ню Йорк и през цялото време е живял в този град. Откъде е изкопал тези имена, дявол да го вземе?

— Измислил ги е — промърмори Улф. — Може би си е избирал псевдоним. За себе си или за някой друг.

— Естествено, че това ни мина през ум, но колкото и да търсихме не открихме нищо подобно.

— Продължавайте да търсите, ако смятате, че нещо може да излезе на повърхността.

— Разбира се, но тъй като ние сме простосмъртни, реших да покажа списъка на гения, пък може нещо да излезе. Гениите са непредсказуеми, нали така?

Улф сви рамене.

— Съжалявам, но нищо не се получи.

— Е, благодаря и извинете… — Креймър се изправи. Явно бе разочарован. — Отнех ви толкова време и то безплатно. Не се безпокойте Гудуин, ще намеря сам вратата.

Той се обърна и излезе от стаята. Улф се бе навел отново над масата и, смръщил вежди, взе отново молива за кръстословиците.

Креймър неслучайно бе подхвърлил ироничната си забележка. Улф не можеше да допусне разход на безценното си сиво вещество за така наречената „работа“. Желязно правило бе, че само щедрото заплащане може да го накара да се захване с нов случай. Но той съвсем не бе безделник. Не можеше да си позволи дълго време да стои без приходи. Домът с оранжерия под покрива, поддържана от Теодор Хорстман с растящите там орхидеи; кухнята, поддържана от ненадминатия готвач Фриц Бренър, който приготвяше най-вкусните ястия в цял Ню Йорк; и моя милост — неговия безценен помощник Арчи Гудуин, зависеха изцяло от доходите му на частен детектив. Освен това аз имах лошия навик да искам добавка към заплатата си всеки път, когато си купувам нов костюм, и от време на време я получавах. Та както и да смятаме, месечно ни бяха нужни поне десет хиляди, ако не и повече.

Целият януари и част от февруари нещата не вървяха толкова успешно, ако не се смятат няколко незначителни случая, при които нашата роля с Улф се свеждаше до инструктаж на Сол Панцер, Фред Дъркин и Ори Кейтър, също и една каша, с участието на банда крадци на скъпи кожи, когато по мен и Фред бяха стреляли.

От този ден, в който Креймър бе прескочил до нас, за да покаже своя списък беше изминал почти месец и половина, когато един понеделник сутринта по телефона се обади някой си Джон Р. Уейлман. Молбата му бе да го приемем и аз му определих час за шест вечерта. Той дойде няколко минути по-рано и аз го съпроводих до кабинета. Настаних го в червеното кожено кресло, за да почака Улф, който се намираше в оранжерията за орхидеи. Преместих пред него масичка за удобство — току-виж, че решил да драсне няколко изречения или цифри в чековата си книжка. Джон Р. Уейлман бе нисичък, набит човек, започнал да оплешивява, с коремче и малък остър нос, върху който трудно можеха да се закрепят чифт очила. Обикновеният костюм и риза с вратовръзка не му придаваха кой знае какъв представителен вид. Уведоми ме, че се занимавал с търговия на едро с хранителни стоки в Пеориа, щата Илинойс, и аз успях да установя как са работите му в банката. Не бихме отказали подписан от него чек, ако се стигнеше до там.

При влизането на Улф Уейлман стана и си подаде ръката. Доста често шефът се стараеше да скрива своята неприязън към ръкостискането с непознати, но понякога не я криеше. Този път поне се опита. Заобиколи масичката и настани туловището си, което представляваше една седма от един тон в единственото подходящо за него кресло в цял Ню Йорк. Улф постави ръце на подлакътниците, облегна се назад и погледна посетителя.

— Слушам ви, мистър Уейлман.