Рекс Стаут - Ръкописът убиец

— Не. Твърдя, че получих писмото тази сутрин и понятие нямам кой го е писал. Мисля, че не е трудно да се разбере кой го е писал. Ако в апартамента на Къриган има пишеща машина и разследването докаже, че писмото е напечатано на тази машина, то това може да послужи като веществено доказателство.

— Освен това, което ми казахте, имате ли друга информация?

— Не.

— Разполагате ли с някакви други доказателства, освен това писмо, че убийствата са извършени от Къриган?

— Не.

— Или, че той е наклеветил О’Мелли?

— Не.

— Вярвате ли, че Къриган е способен да напише подобно признание?

— Засега не мога да отговоря на този въпрос. Исках да ви помоля да разрешите на мистър Гудуин да направи фотокопие на писмото, но мога да мина и без него.

— Не е необходимо. Ще се разпоредя да получите копие, но при условие да не се публикува без мое разрешение — Креймър събра страниците и ги сложи в плика. — На страниците има ваши и на Гудуин отпечатъци, както и мои. Ще се постараем да изясним дали няма още на някой друг.

— Ако е фалшификат — сухо забеляза Улф, — мисля, че човекът, който го е направил, е предвидил тази подробност.

— Да, сега в това всички са специалисти.

Креймър гладеше с длан колената си и разглеждаше Улф. Сдъвканата пура, която бе извадил по време на разговора си от устата, по едно време се изплъзна от пръстите му и падна на пода. Той не се наведе да я вдигне.

— Признавам, че вашият замисъл успя. Още много предстои да се направи, но операцията ви е направена блестящо. Какво ще правите сега? Ще изпратите сметка на клиента си?

— Не.

— Защо?

— Клиентът ми не е глупак. Преди да му пратя сметката, ние с него трябва да се убедим, че аз съм заработил тези пари — Улф ме погледна. — Арчи, тъй като ти имаш добра памет, мога ли да разчитам на това, че ще запомниш писмото на Къриган?

— То е прекалено дълго — опитах се да възразя, — и аз го прочетох само веднъж.

— Казах, че ще ви изпратя копие — напомни Креймър.

— Зная. Бих искал да го получа колкото се може по-скоро. Добре би било да се проверят фактите в него и да разбера как, без да имам някакви доказателства; съм принудил убиеца да направи признания. И сега ги нямаме, тъй като на писмото липсва подпис.

— Не съм забравил.

— В такъв случай проверете всяка подробност, всяка дума. Искате ли да чуете какво трябва да се направи?

— Разбира се.

— Основният интерес е насочен към анонимното писмо, което съобщава за постъпката на О’Мелли. Да допуснем, че е изпратено не от Къриган, а от някой друг. В такъв случай и признанието може да бъде достоверно, но с изключение на един детайл: кой го е написал? Истинският престъпник, усещайки, че аз се приближавам към него, е решил да представи като виновен Къриган, но не е имал предвид, че ще трябва да извърши още едно убийство. Затова преди всичко трябва да се установи дали Къриган е донесъл за О’Мелли. Затова, естествено, ще ви е нужно писмото до съда или фотокопие, както и нещо, напечатано на машина в „Клуба на пътешествениците“. Затова трябва да се изясни кой от ръководството на кантората е имал достъп до този клуб и е бил чест посетител там и също така е имал достъп до пишещата машина. Тъй като вие представлявате властта, за вас няма да бъде трудно да разберете всичко това.

Креймър кимна с глава.

— Нещо друго?

— Засега не.

— Какво ще правите вие?

— Ще си седя на мястото.

— Някой ден на задника ви ще излязат мазоли — Креймър се изправи, но видя пурата на пода, наведе се, вдигна я и я хвърли в кошчето за хартия. Явно маниерите му се подобряваха. Той тръгна към вратата, но се спря внезапно и се обърна. — Не забравяйте какво ви каза Къриган по телефона. Според вас той ли ви звъня или някой друг?

— Не знам. Казах ви, че гласът му бе пресипнал и развълнуван. Може да е бил той, но и някой друг. За да ви приемат за някой друг, не се иска много.

— Ще го имам предвид. Не забравяйте да напишете какво ви е казал Къриган по телефона, какво е правил Гудуин в Калифорния и как сте получили това писмо. Още днес.

— Непременно — обеща Улф, след което Креймър си тръгна окончателно.

Погледнах часовника.

— Както ви казах, преди три часа звъня Кастин — съобщих на шефа. — Моли да му позвъните колкото се може по-скоро. Иска да ви каже, че ще заведе дело. Да ви свържа ли?

— Не.

— Да позвъня ли на Сю, Елинор или Бланш и да си уговоря среща?

— Не.

— Да направя нещо друго?

— Не.

— Значи всичко е приключило? Къриган е написал писмото и се е застрелял?