Рекс Стаут - Ръкописът убиец

— Момент — прекъсна го Улф, — това е много съществено. Един поканен на обяд гост може да се възползва и да напише доноса без никой да го види.

— Зная. В събота вие казахте да обърнем специално внимание на този въпрос. Възложих проверката на сержант Стебинс и той я извърши съвестно и внимателно. Сега вижте. Да си представим, че вие сте Кастин или Бригс и отивате там на обед, поканени от Къриган. Как да се проникне до пишещата машина, без да ви забележи обслужващият персонал или самият Къриган? Мисля, че това е невъзможно. Нали?

— Да.

— Затова е много вероятно Къриган да е написал доноса. Това само по себе си прави признанието достоверно, независимо дали е подписано или не. До този извод са стигнали в службата на прокурора. Мисля, че и вие изразихте в събота подобна мисъл. Нима не е така?

— Не, всичко е така — Улф издаде някакъв звук, подобен на кудкудякане. — Ще приема извинението ви.

— Сега пък какво има? За какво трябва да се извинявам?

— Нали обвинихте нас двамата с Гудуин, че сме направили загадъчна бележка върху молбата на Дайкс. Какво ще кажете?

Креймър вдигна чашата и изпи бирата, без да бърза. После я остави на бюрото.

— Може би — призна той, — но тъй като това ми се струва като типичен ваш номер, ще почакам с извинението. В писмото на Къриган има един детайл, който не ми дава покой. Той твърди, че е написал бележката през декември, затова тя не е могла да бъде там през лятото, когато са видели заявлението. Но тя трябва да е била там, когато заявлението е било изпратено на вас преди седмица. По-точно в събота. Въпреки това трима от тях твърдят, че тогава не я е имало, Фелпс помоли своята секретарка, някоя си Дондеро, да издири молбата от архива. Тя я намерила и му я предала. На следващата сутрин, на съвещание, свикано по молба на Къриган, е присъствал О’Мелли и когато секретарката е донесла документа, двамата са го прегледали. Не че се кълнат, че бележката я е имало, но казват, че ако е била там, щели да я видят, Фелпс й е продиктувал писмото до вас и тя го е написала. После той го подписал, тя поставила писмото, молбата на Дайкс и другите документи, писани от него, в плик, обадила се на куриера и оставила плика при телефонистката в приемната. Кажете на кого да вярвам?

Улф обърна ръката си с дланта нагоре.

— Фелпс и О’Мелли не са запечатали писмото. Секретарката лъже.

— Но защо, дявол да го вземе, ще лъже?

— По свойствения за женския пол навик.

— Глупости! Ако трябваше да говорим за това в съда, нямаше да можем да се измъкнем с шегички. Мисля, че за сега можем да забравим за това. Ще трябва, ако вярваме на писмото на Къриган.

— Арчи — обърна се Улф към мен, — когато предадохме заявлението на Дайкс на мистър Креймър, имаше ли надпис върху него?

— Да, сър.

— А плик? Плик, в който е било изпратено?

— Не, сър.

— Пликът при вас ли е?

— Да, сър. Както знаете, ние пазим всичко, докато делото не бъде приключено, с изключение на това, което предаваме в полицията.

Улф кимна.

— Може би ще ни потрябва в случай, че ни обвинят в съучастие — той погледна Креймър, — А прокуратурата? Тя също ли ще забрави?

— Те смятат този факт за незначителен. Ако, разбира се, може да вярваме на останалото в писмото.

— Показвахте ли писмото на съдружниците на Къриган?

— Разбира се.

— Вярват ли на написаното в него?

— И да, и не. Не можеш да разбереш, защото те се държат като малоумни. Това е разбираемо. Преди година лишават старшия съдружник от практика. Днес новият старши съдружник си признава убийството на трима души и се самоубива. Не са за завиждане. Според мнението на Бригс те трябва да заявят, че писмото е фалшификат и вие да бъдете дадени под съд. Според мен това са празни приказки. Засега Бригс не казва, че вие, или Гудуин, сте убили Къриган, но скоро ще започне да го казва. Фелпс и Кастин казват, че дори признанието да е истинско, то не може да бъде публикувано, тъй като не е подписано. Неговата публикация може да бъде публикувана като клевета. Според тях ние трябва да забравим за писмото, но същевременно да го приемем за истина. Защо не? Къриган е мъртъв, значи делото за трите убийства може да бъде закрито. Тогава те ще могат да дойдат на себе си. Към вас изпитват същите чувства като тези на Бригс, но са по-големи реалисти.

Не могат да погледнат О’Мелли в очите, но той не ги оставя на мира. През цялото време им досажда. Изпратил цветя на онзи съдебен заседател, по-точно на жена му, и са извинил, че я подозирал в доноса. Преди това прочел писмото на съдружниците в присъствието на лейтенант Рауклиф и поискал мнението им.