Рекс Стаут - Ръкописът убиец

Всичко, което се случи там, ви е известно. Рискувах, но смятах, че съм в безопасност, докато в стаята на Финч не видях Гудуин. От този момент положението ми ставаше безнадеждно, но аз отказах да сложа оръжие. Разбрах, че с помощта на Гудуин вие ще узнаете съдържанието на ръкописа и моята роля в дискредитацията на О’Мелли, но бях уверен, че не ме грози обвинение в убийство. През цялата нощ седях на няколко метра от Гудуин и обмислях по-нататъшните си ходове.

От Лос Анджелис позвъних на един от съдружниците си и те всички ме очакваха в кантората, където отидох сутринта направо от летището. Те единодушно решиха да ви посетят и да поискат да се запознаят с ръкописа. Настоявах за друг начин на действие, но не успях да ги убедя. Когато дойдохме при вас, очаквах да ме обвините в доноса за О’Мелли, като ни уведомите за съдържанието на ръкописа, но вие ми нанесохте поредния удар. Вие не казахте нищо, освен това, че още не сте готов за действие, тъй като ви липсват някои подробности. За мен това означаваше само едно нещо: не искате да стане публично достояние доноса за О’Мелли, докато не го свържете с убийствата. Нямаше да заемете такава позиция, ако не бяхте сигурен, че всеки момент това ще стане. Какви подробности ви трябваха, аз не знаех, и това нямаше значение. Не се съмнявах, че съм в ръцете ви, или че скоро ще бъда.

Съдружниците ми решиха да се посъветват още веднъж на обяд, но аз казах, че съм уморен от пътуването и се прибрах у дома. Отново бе заработило подсъзнанието ми, тъй като се бе появила мисъл за самоубийство. Не пожелах да се боря с нея. Реших да се подчиня. Не бях решил единствено дали да ви оставя писмено доказателство за моите нещастия или за причините, довели до тях. Седнах и писах няколко часа. Сега ще прочета написаното и ще взема решение. Ако го изпратя, то ще бъде единствено до вас, тъй като вие сте причината да се убия. Накрая отново ме интересуваше какви са мотивите за моите постъпки, какво ме накара да напиша това писмо и защо да го изпратя точно на вас, а не на някой друг? Но ако започнех да разсъждавам, сигурно никога нямаше да завърша писането. Ако все пак ви го изпратя, то знайте, че не се опитвам да ви диктувам какво да правите с него, тъй като вие — разбирам това — ще постъпите както сметнете за нужно. Същото правя и аз постъпвам така, както е нужно.“

Това е краят на писмото, написано от Къриган. Събрах страниците, сложих ги в плика и бавно се изкачих до оранжерията. Улф бе там облечен в новата си жълта риза. Разглеждаше извадени от саксиите корени на няколко дендробии.

— Трябва да го прочетете — протегнах плика към него.

— Като сляза долу.

— В единадесет часа ще дойде Креймър. Ако четете писмото пред него, ще го ядосате. Ако говорите с него, без да сте чели писмото, предпочитам да не присъствам.

— За какво става дума в писмото?

— Признава изцяло доноса срещу О’Мелли и трите убийства. Описва всички подробности.

— Добре. Само ще си измия ръцете.

Той се приближи до умивалника и пусна водата.

Това — каза Улф на инспектор Креймър, — е съвършено правилно не само по същество, но и по начин на изразяване.

Той държеше в ръка записа на разговора на сержант Орбах с него, когато ние съобщихме за разговора ни по телефона с Къриган точно преди да се застреля.

— Сигурно вие сте държали допълнителната слушалка, а, Гудуин? — Креймър ме погледна. — И също сте чули думите на Къриган?

Кимнах с глава, станах, взех листа от Улф, прочетох написаното и му го върнах.

— Всичко е съвсем точно. Това бяха думите му.

— Искам вие двамата да го потвърдите писмено.

— С удоволствие — съгласи се Улф.

Креймър се бе настанил в червеното кожено кресло удобно, сякаш имаше намерение да прекара в него целия ден.

— Освен това — тонът му бе почти дружелюбен, — желателно е Гудуин да напише отчет за пътуването си до Калифорния. Но преди това искам да го чуя лично от него.

— Не — твърдо каза Улф.

— Защо не?

— Въпрос на принцип. Придобихте лошия навик да заповядате, а не да молите. Това не ми харесва.

— Според мен неговите действия в Калифорния са причина за това самоубийство.

— Докажете го.

— Как ли пък не! — изръмжа Креймър. — Добре, моля не от свое име, а от името на Нюйоркската полиция.

— Това е нещо друго. След като открихме направената от ръката на Къриган бележка върху молбата на Дайкс, вие и неговите съдружници я обявихте за мистификация. Сметнах, че ще е справедливо да си изравним сметките и наистина прибягнах до такъв метод. Искаше ми се…