Рекс Стаут - Ръкописът убиец

Тя се намръщи, като се мъчеше да събере мислите си.

— Но аз не разбирам… Вие искате само да напиша писмо?

— Да. Ние мислим, че брат ви е написал романа и това е изиграло съществена роля за трите убийства. Мислим, че е замесен един от служителите в тази кантора, който или сам е извършил престъпленията, или знае кой ги е направил. Според нас той не иска нито една жива душа да се запознае със съдържанието на романа. Ако сме прави и вие изпратите писмото, за което говорихме, той ще трябва да прибегне до действия, при това прибързани, което ще ни позволи да го разкрием. Ако грешим, това писмо няма да навреди на никого.

Тя продължи да се мръщи.

— Какво трябва да напиша в това писмо?

Аз обясних всичко отначало, като добавих още някои подробности. Накрая тя бавно поклати глава.

— Но това значи — каза тя, когато млъкнах, — че ще трябва да лъжа, като казвам, че вие имате екземпляр от ръкописа. Не мога така нагло да лъжа!

— Може и да е така — съгласих се аз, — може да сте от хората, които нито веднъж не са лъгали в живота си й сега ще ви е трудно да го направите, но тази лъжа ще помогне в търсенето на убиеца на вашия брат и на две млади жени. Едната е прегазил с кола, а другата е изхвърлил през прозореца. Дори в случай, че вашата лъжа няма да причини някому вреда, не бих ви карал просто така да произнесете, или да напишете първата в живота си лъжа.

— Не бъдете ироничен! — бузите й леко порозовяха. — Не съм казвала, че никога не съм лъгала. Аз не съм светица. Вие сте прав, бих го направила за пари, ако не знаех, че е лъжа. — Очите й внезапно заблестяха. — Защо не започнем отначало, а после да направим, както предлагате.

Поиска ми се да я прегърна силно.

— Ще караме подред — предложих аз. — Преди всичко, трябва да прегледаме писмата му. Нали нямате нищо против? А после ще решим как да действаме по-нататък, тук ли са писмата?

— Да — тя стана. — Те са в гаража, в една кутия.

— Да ви помогна ли?

— Не — каза тя и излезе.

Аз станах и се приближих до прозореца, за да се полюбувам на калифорнийския климат. Ако бях тюлен, сигурно щях да го харесам. Всъщност, ако намеря в едно от писмата на Дайкс това, което търся, сигурно може и да го харесам, казах си. Надявах се да открия не преразказ на романа, а просто някакво споменаване за него.

Когато тя се върна по-бързо от очакваното — в ръцете й имаше две пачки писма, превързани с панделка. Постави ги на покрита със стъкло масичка и развърза панделката.

Аз се приближих.

— Започнете с писмата от март миналата година. — Аз приближих стола си. — Дайте ми няколко.

— Ще се справя сама — поклати глава тя.

— Вие можете да пропуснете нещо важно. Някакъв нюанс, например.

— Няма да пропусна. Извинете мистър Томпсън, но не мога да ви позволя да четете писмата на моя брат.

— Не съм Томпсън, казвам се Арчи Гудуин.

— Извинете, мистър Гудуин — тя започна да разглежда пощенските печати на пликовете.

Явно бе, че нямаше да мога да я убедя и реших да се въздържа от това си намерение. Още повече, че си имах важна задача. Извадих бележник и писалка и започнал да съчинявам писмото.

„Къриган, Фелпс, Кастин и Брукс,

522 Медисън авеню

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Уважаеми господа,

Бих искала да се посъветвам с вас, тъй като моят брат работеше във вашата кантора много години до смъртта си. Неговото име е Леонард Дайкс. Аз съм негова сестра и, както ви е известно, негова наследница.

Току-що ме посети литературен агент, на име Уолтър Финч. Той ми съобщи, че моят брат е написал роман през миналата година.“

Аз се замислих. В това време мисис Потър прехапа устни. Четеше едно от писмата. Реших да продължа да пиша, а ако се наложи, да зачерквам. Това нямаше да представлява проблем. Продължих да пиша.

„Аз знаех за това, но без никакви подробности. Брат ми писа в едно от писмата си за своето намерение и толкова. Мистър Финч каза, че имал екземпляр от романа «Не се надявайте…» и че макар името на автора да е Байрд Арчър, той е написан от брат ми. Мистър Финч смята, че може да продаде романа като киносценарий и да вземе за него петдесет хиляди долара. Тъй като аз съм наследница и законна притежателка на романа, той иска да подпиша документ, който да му позволи да действа като мой агент с право да получи десет процента от сумата, която ще плати кинокомпанията.

Изпращам ви писмото с въздушна поща, тъй като става дума за голяма сума пари. Надявам се, че вие ще ми дадете добър съвет. Тук не познавам адвокат, към когото да се обърна. Бих искала да знам дали тези десет процента са разумна цифра и дали да подпиша документа. Освен това, искам да знам, преди да подпиша, какво всъщност продавам. Мистър Финч ми показа само плика, в който е ръкописът, а не самия него. Той си тръгна и аз не можах да се запозная със съдържанието на романа.