Рекс Стаут - Ръкописът убиец

— Не се съмнявам. Що се касае до мистър Финч, то аз го открих. Той живее в хотел „Южни морета“. Висок е малко над средното и изглежда на около тридесет и пет. Има костеливо лице, дълги костеливи пръсти и тъмнокафяви очи, които изглеждат черни. Когато разговаря с някого, гледа право в очите му и има приятен баритонов глас. Искате ли да си запишете?

— Не, ще го запомня.

— Сигурна ли сте? — Да.

— Да се надяваме. Ще бъда целия ден в стаята си в хотел „Ривиера“. Ако нещо се случи, звънете ми по всяко време.

— Непременно.

Какво умна жена, помислих си, докато слагах слушалката. Много добре знае, че мъжът й е тъп, но не иска за нищо на света да си признае. Поръчах вестник и закуска. После се измих, обръснах се и закусих, без да свалям пижамата. После се обадих в „Южни морета“ и помолих да ме свържат с Уолтър Финч. Той беше в стаята си с номер 1216 и каза, че успешно се справя с домашната работа. Наредих му да не мърда, докато не позвъня отново.

Като се облякох, позвъних да ми донесат списания. Знаех, че не трябва да очаквам телефонен разговор през цялото време, защото нервите може да ми потрябват през следващото денонощие. Въпреки това, докато прелиствах списанията си, често поглеждах часовника си, смятайки на ум разликата в часовете. Единадесет и петдесет, значи в Ню Йорк е два и петдесет. Дванадесет и двадесет и пет, значи три и двадесет и пет, два без четири, значи пет без четири, един и четиридесет и пет, значи четири и четиридесет и пет, почти настъпва краят на работното време. Оставих настрани списанията и застанах пред прозореца. Полюбувах се на дъжда, след това си поръчах обяд.

Докато дъвчех парченце от филе тон, телефонът зазвъня. За да докажа на себе си колко съм спокоен, продължих да дъвча докато не преглътнах парчето риба и чак тогава вдигнах слушалката. Беше мисис Потър.

— Мистър Гудуин, току-що ми позвъни мистър Къриган. Добре, че бях преглътнал залъка си.

— Чудесно! Какво каза?

— Разпитваше ме за мистър Финч. Казах му всичко, както наредихте. — Тя се вълнуваше, затова говореше доста бързо, но аз не я прекъснах. — Попита къде е ръкописът и аз казах, че е у мистър Финч. Попита дали съм го видяла, или чела, и аз казах, че не съм. Каза ми да не подписвам никакви договори и с нищо да не се съгласявам, докато не се видим. Каза, че ще бъде в Лос Анджелис утре в осем сутринта и ще дойде тук направо от аерогарата.

Ставаше забавно. Имах чувството, че още преглъщам парчето риба, макар че можех да се закълна, че то отдавна е в стомаха ми.

— Според вас дали нещо е заподозрял?

— В никакъв случай! Аз играх ролята си отлично!

— В това не се съмнявам. Ако бях до вас, непременно щях да ви погладя по главичката. А може би щях да направя още нещо, ето защо е добре, че не съм там. Да дойда ли да направим репетиция? Какво ще му кажете?

— Не е необходимо. Аз помня всичко.

— Добре. Той ще иска по-скоро да се свърже с Финч, но може да попита за писмото на брат ви, в което той споменава за романа. Какво ще му кажете?

— Ще му кажа, че съм го запазила.

— Правилно. Къриган ще бъде при вас около девет часа. Кога излиза за работа съпругът ви?

— В осем и двадесет.

— Добре. Едва ли ви грози опасност, ако той е убиецът, защото знае, че вие сте виждали ръкописа, но въпреки това не искам да рискуваме. Няма да мога да дойда, тъй като трябва да съм в стаята на Финч, когато дойде Къриган. Затова ето какво ще направим: точно в осем сутринта при вас ще дойде човек, който ще ви представи документ, че е от детективска агенция. Скрийте го така, че да може да наблюдава всичко. Например в…

— Това пък защо? Нищо няма да ми се случи.

— Не съм сигурен. Заради този ръкопис вече загинаха трима. Ще дойде при вас около осем и …

— Мъжът ми може да поиска разрешение от работата си и да си остане вкъщи.

— Не. Извинете, но такъв вариант е изключен. Вашият разговор с Къриган ще е доста сложен, за да се намесва друг човек, бил той и вашият съпруг. Като дойде човекът от агенцията, пуснете го, скрийте го добре и след като измине поне час от тръгването на Къриган, го пуснете да си ходи. Или така, или ще трябва да дойда аз, но това може да провали цялата работа. В кой хотел е Финч?

— В „Южни морета“.

— Опишете го.

— Достатъчно висок, над тридесет години, с костеливо лице и костеливи ръце, има тъмни очи и когато говори ви гледа право в очите.

— Отлично. За Бога, да не сбъркате и да ме опишете мен! Помнете, че при вас е идвал Финч…

— Нима се съмнявате в мен, мистър Гудуин?