Рекс Стаут - Убийството на 83-та улица

— Phalaenopsis Aphrodite sanderiana.

— Ако това е тест за обща култура — отвърнах аз, — то този вид орхидея може да бъде розов, кафяв, червен или жълт.

— Ще изпратим няколко орхидеи на Дороти Себър. Канех се да ги донеса, но нахлуха онези натрапници. Дори за бюрото не взех.

Той бутна стола си назад и стана.

— Инструкции?

— Не. Нищо не може да направиш.

— Сол чака. Фред и Ори също.

— Освободи ги. В момента няма работа. Следващата ни стъпка е очевидна, но трябва да почака, докато мистър Креймър разкрие мотива. Ако го разкрие. Би трябвало, при тези хиляди обучени полицай.

Скоро чух звука на изкачващия се асансьор, но продължих да седя и да обмислям положението от всички гледни точки. Беше ми приятно, че следващата ни стъпка е очевидна, обаче s щеше да ми е още по-приятно, ако знаех каква е.

Така и не разбрах точно колко време беше необходимо за служителите на обществения ред да разкрият защо Флойд Ванс е убил Елинър Деново. Имам предвид наистина да приключат случая. Знам само, че Креймър позвъни по телефона чак в 6:38 в четвъртък — тъкмо навреме, за да закъснея пак за покер. Все още не ми беше известно и каква ще бъде очевидната следваща стъпка. Един от осемдесет и седемте факта около личността на Улф, които бих променил, стига да знаех как, е нежеланието му да говори с цел да задоволи чуждото любопитство, било то и моето. Признавам, че в този случай сигурно имаше други фактори — например, може би искаше да види дали ще се досетя сам и дали ще предложа нещо. Вероятно вие вече сте се досетили, но едва ли щеше да е така, ако бяхте на мое място и чакахте да се случи нещо, което зависи изцяло от други хора и нямате представа какво ще направят или няма да направят.

Аз обаче направих едно нещо. Щом научих от обедните новини в сряда, че Флойд Ванс е задържан без право на гаранция, позвъних първо на Лон Коен, за да проверя това, а после на Лили Роуън, казах й, че искам да видя клиентката и тя ме: покани на обяд. След като свършихме салатата от раци и пъпешовия мус и се преместихме на терасата, съобщих на Ейми, че вече няма опасност да бъде нечия прицелна точка и ако излезе да се поразходи, шансовете й да се прибере невредима са като на всеки друг. Тя естествено искаше да научи какво е станало, Лили също, и струва ми се това беше първият и единствен случай, в който Лили ме заподозря, че си придавам важност като детектив. Спомни си, че има среща, някакъв обществен ангажимент, в което се съмнявам, и ни остави насаме с Ейми. Съзнавам, че смяташе това за проява на такт, но не ми направи голяма услуга. Отбягвах Ейми вече две седмици. Тя искаше да знае истината и не можех да я обвинявам за това. Обикновено все се намира с какво да залъжете клиента, но вече й бях съобщил, че майка й се е казвала Карлота Вон и не бях в състояние да добавя абсолютно нищо. Когато си тръгвах, съвсем не бях така сигурен, че все още съм единственият човек в света, на когото има доверие.

Разбира се, прочетох всяка дума във вестниците от сряда и четвъртък за шофьора-убиец, арестуван от полицията три месеца след престъплението, но не научих нищо за мотива. Читателят оставаше с впечатлението, че отпечатъците от пръстите, по които е бил заловен, са плод на изключително компетентната детективска работа на Отдел „Убийства“, но не се публикуваха никакви подробности. За Ниро Улф и Арчи Гудуин не се споменаваше нищо. Имаше много нова информация за Флойд Ванс, нова поне за мен. Една бележка изясняваше въпрос, който и аз си бях задавал. През 1944 той е бил малко под трийсет години и неженен. Защо не е бил изпратен в Европа или Азия да помага на няколкото милиона свои сънародници и с познанията си на експерт да допринесе за издигането на обществения имидж на Съединените американски щати? Според „Газет“ и „Нюз“ от сряда, и „Таймс“ от четвъртък, Ванс бил освободен от военна служба поради слаботелесност. От други бележки, макар да не изясняваха нищо, научих повече за него. Например, че винаги е бил само попова лъжичка в големия жабешки гьол на консултантите по връзки с обществеността. Очевидно не беше повлиял особено върху „човешкото достойнство“ в една или друга посока. Когато телефонът позвъни в 6:38 в четвъртък, бях на бюрото си и работех върху документацията на орхидеите, а Улф седеше на неговото с книга, която току-що беше започнал — сигнална бройка на „Бъдещето на Германия“ от Карл Ясперс. Вдигнах слушалката.

— Офисът на Ниро Улф, Арчи…

— Искам да говоря с Улф, Гудуин. Креймър се обажда.