Рекс Стаут - Убийството на 83-та улица

— Наистина ли има грешка в тази карта? — попитах аз.

— Не. Остани тук. — Той се обърна към Теодор. — Онези Odontoglossum pyramus още не са готови за големите саксии. Сложете ги в малки. Съгласен ли сте?

— Не — отвърна Теодор. — Малко повече място никак няма да им навреди.

Не слушах този спор, който продължи десетина минути. Мислех си какво биха намерили Креймър и Стебинс, след като претършуват бюратани и се поздравих, че махнах чаршафите от червеното кожено кресло. Трябваше да остана, разбира се, не само защото Улф ми нареди така — ако тръгнех надолу с тях, щяха да започнат да се заяждат с мен, а бях в такова настроение, че може би щях да прекаля.

Вероятно очакваха да слезем заедно в асансьора, затова когато Улф стана и разкопча престилката си, казах, че ще сляза по стълбите. Тъй като стълбите са с мокет от горе до долу, стигнах безшумно и те дори не разбраха, че съм на вратата на офиса, докато не проговорих. Стебинс се беше настанил на моето бюро и беше отворил две чекмеджета, а Креймър стоеше пред шкафовете, но не ги беше отворил, защото бяха заключени.

— Пропуснах да ви отключа сейфа — казах аз. — Извинявайте. Креймър се обърна кръгом и ме изгледа с присвити очи.

Стебинс извади още документи от чекмеджето и започна да ги преглежда. Това е то, ченге вкъщи! Разнесе се шумът на слизащия асансьор и щом видях Улф, влязох в офиса. Той влезе след мен, хвърли поглед на Креймър, изгледа възмутено Стебинс, който продължаваше да рови из документите, и каза:

— Обади се на мистър Паркър. Ще говоря от кухнята!

— Какво друго очаквахте? — попита Креймър. — Стига толкова, Пърли! Гудуин си иска стола. Хайде, ставай!

Стебинс захвърли документите на бюрото ми, изправи се без да бърза и отиде да вземе един от жълтите столове. Той обича гърба му да е до стената. Докато намести стола така, че да му е удобно, Креймър вече седеше на червеното кожено кресло, а Улф проверяваше дали всичко е наред в чекмеджето му. Направи гримаса и се обърна към Креймър:

— Колкото по-бързо свършим, толкова по-добре. Нали искате да знаете чий са онези отпечатъци?

— Дяволски прав сте. И искам…

— Знам какво искате, но първо ще ви каже какво искам аз. — Улф посочи с пръст към Стебинс. — Няма да търпя този човек в къщата си! Как така ще рови из офиса ми? Пфу! Бих искал да изгоня и вас, но вероятно заместникът ви ще е още по-нетърпим. Арчи, на бланка — името, двата адреса и телефоните на мистър Ванс. В два екземпляра.

Докато наглася хартията и индигото в машината, мина повече време от обикновено поради бъркотията, причинена от Стебинс. Започнах да пиша, а Креймър каза нещо, видя, че Улф нито го слуша, нито има такова намерение и си затвори човката. Щом извадих хартията от машината, Улф нареди:

— По един на всекиго!

Подадох на Креймър оригинала, на Стебинс втория екземпляр, а Улф каза на Креймър:

— Махнете го оттук!

В интерес на истината, той знае кога какво може да му се размине. При нормални обстоятелства не би се опитал да нарежда на Креймър да изгони Стебинс. Моментът обаче беше подходящ — току-що бях предал името и адреса на човека, забравил кутия за пури в колата, с която е извършил убийство.

— Флойд Ванс. Негови ли са отпечатъците по предметите, които ми изпратихте? — попита Креймър.

— Да — отвърна Улф. — Остави повечето снощи в мое присъствие и в присъствието на мистър Гудуин. Седеше на вашето място.

— Намери го и го прибери — каза Креймър на Стебинс. Стебинс стана и излезе.

И така „този човек“ се махна. Щом си отиде, Улф каза:

— Сигурно сте препускали насам-натам в горещината и ви се пие нещо, но сам се лишихте от полагащото ви се гостоприемство. Дадохме ви името на човека, когото търсите от три месеца. Какво повече искате?

Климатичната инсталация беше изсушила потта от челото на Креймър и лицето му не беше толкова зачервено.

— Искам много повече — отвърна той. — Посочете ми поне една причина, поради която двамата с Гудуин да не бъдете подведени под отговорност за укриване на сведения и за възпрепятстване на правосъдието? Интересува ме откога знаете, че Флойд Ванс е карал онази кола и как сте го открили. Интересува ме дали той е бащата, когото казахте, че търсите, а ако е така и Елинър Деново е майката, искам да знам защо я е убил.

— Затова ще са нужни много приказки, мистър Креймър.

— Точна така, дори и за човек като вас. Започвайте.

Улф се настани удобно на стола.

— Първо, относно укриването на сведения. Миналия четвъртък мистър Гудуин ви даде нашата честна дума, че ако открием нещо полезно за вас, ще ви го предадем преди ние самите да го използваме. Късно снощи се добрахме до отпечатъците, а рано сутринта ви ги предадохме, като не сме ги използвали и нямаме такова намерение. Не разполагам с други сведения, които може да са ви от полза — по моя преценка.