Рекс Стаут - Убийството на 83-та улица

— Има много, които бих могъл да ви задам — казаУлф, — но вие отговорихте на най-важното. Само от любопитство например бих искал да знам как преди две седмици сте предупредили Флойд Ванс, че издирвам бащата на Ейми Деново, и затова няма да ви питам. Но ще си позволя една забележка. Ако бяхте казали на мистър Гудуин още когато ви се обади за първи път това, което току-що казахте на мен, най-вероятно Флойд Ванс никога нямаше да бъде уличен в убийството на Елинър Деново. Също така проблемът на Ейми Деново щеше да бъде разрешен и нямаше да е нужно да ми плаща за две седмици напрегната работа. Твърдите, че никога не бягате от отговорност. Вие със сигурност сте отговорен за допълнителното напрежение и разноски, понесени от клиентката ми Ако ми изпратите, чек за работата, която свърших за нея, ще й върна аванса и няма да й взема нищо. В случай, че решите да направите това, сумата е петдесет хиляди долара. Както и да постъпите, ще науча още нещо за човешката природа. Арчи, от това кресло се става трудно. Мистър Джарет може би иска да му подадеш ръка.

Той обаче не искаше. Приближих се към него, но той не ми обърна внимание. Подви крака, наведе тялото си напред, като че ли се готвеше за атака и успя да се изправи. В синьото хапче сигурно е имало нещо. Едно мога да кажа за него, той не говореше излишни приказки. Не съм срещал друг човек, който да е отминал просто така забележките на Улф. За трети път го виждах да напуска внезапно сцената, но сега беше съвсем различно — в първите два случая той имаше решаващата дума. На излизане стъпваше по-уверено, отколкото на влизане. Минах пред него и му отворих. Когато се появи на площадката, шофьорът отвори вратата на колата и тръгна нагоре по стъпалата, но Джарет поклати глава и слезе сам, а шофьорът не направи опит да му помогне да се качи в колата. Явно симптомите му бяха познати.

Щом колата потегли, затворих, отидох до нишата и казах:

— Надявам се, че се е чувало добре. Не можем да повторим нито дума от този разговор.

Сол затвори прозорчето. Ейми скочи от стълбата, не прецени височината и едва не падна. Хванах я за ръката, а тя каза много любезно: „Благодаря“. Лицето й беше малко по-бледо от обикновено.

— Моля — отвърнах също така любезно. — Добре ли се чуваше?

— Да. Имаш ли нещо против, ако си тръгна?

— Не, разбира се. Искаш ли някой да те изпрати? Сол или аз?

— Предпочитам да съм сама. Не ми се приказва. Не съм в настроение. Когато ми мине, ще ти позвъня. Но едно нещо вече реших. Майка ми ме е кръстила Ейми Деново й аз ще се казвам така.

— Браво.

— Не е нужно да се виждам с него сега, нали? Не искам.

— Разбира се, че не е нужно. Той сигурно вече се е настанил удобно на стола и се е зачел в една книга за Германия. Позвъни ми, когато искаш.

Тя се обърна и тръгна, но Сол изскочи от кухнята и я догони:

— Обувките ти.

— Благодаря — отвърна любезно Ейми, хвана се за мен с лявата си ръка и ги обу с дясната. — Не ме изпращайте! — добави тя и излезе!

Когато вратата се затвори зад нея, Сол каза:

— Тя се справи добре. Не ми плащайте за днес. Присъствието ми беше излишно.

Целта на тази забележка е да научите още нещо за човешката природа. Чекът за петдесет бона от Сайръс М. Джарет — личен, а не банков чек — се получи по пощата на двайсет и шести януари, три дни след като съдебните заседатели признаха Флойд Ванс за виновен в предумишлено убийство.

© 1968 Рекс Стаут

© 1994 Илиян Лолов, превод от английски

Rex Stout

The Father Hunt, 1968

Сканиране, разпознаване и редакция: Boman, 2007

Публикация:

РЕКС СТАУТ

Убийството на 83-та улица

Оформление © Николай Пекарев

Предпечатна подготовка © Сливян Митов

Корица от TopType

ISBN 954-8208-04-0

Екслибрис 1994

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3741]

Последна редакция: 2007-10-30 08:00:00