Рекс Стаут - Убийството на 83-та улица

Това обаче не стана. От напрежение пропуснах да засека времето, но ми се стори, че изминаха около три часа. Искам да кажа три минути.

— Прекъснахте вечерята ми.

Кимнах на Улф — сега той беше наред.

— Мистър Джарет?

— Да.

— Казвам се Ниро Улф. Не обичам да прекъсвам вечерята на никого, но е спешно. Трябва да взема неотложно решение. Току-що разговарях е полицейския служител, който ръководи разследването по убийството на Елинър Деново и мога да ви кажа поверително, че ние с мистър Арчи Гудуин, който два пъти се срещна с вас, сме причината за арестуването на Флойд Ванс като извършител на това престъпление. За да подкрепи обвинението в предумишлено убийство, полицията търси мотива и пределно ясно е, че ще им е полезно да научат името ви, за да могат да ви разпитат за връзката на Флойд Ванс с Елинър Деново преди двайсет и три години. Това неизбежно би довело до явяването ви като свидетел по делото на Флойд Ванс и аз се колебая дали да поема отговорността да подложа човек с вашето положение на такова изпитание. Преди да им съобщя името ви, бих искал да обсъдя ситуацията с вас. Ще ви — чакам в моя офис утре сутринта в единайсет.

— Споменахте ли името ми в разговора си с полицейския служител?

— Не.

— Не знам нищо за връзката на Флойд Ванс с Елинър Деново отпреди двайсет и три години.

— Пфу! Веднага ще се обадя на мистър Макрей и ще му кажа да се погрижи никой да не пипа едни чекове в архива на „Сиборд Банк енд Тръст Къмпани“. Ако полицията ги поиска, може да ги получи със съдебно нареждане.

— Защо ще й потрябват на полицията?

— Обикновено им е нужно всичко, което има или би могло да има връзка с разследваното убийство. Мога да попитам инспектор Креймър за мнението му, след като му обясня какво се крие зад чековете. Искате ли да го направя?

— Не. Ако знаех онзи ден, когато Гудуин дойде… — Джарет реши да се откаже от това изречение. — Ще ви чакам тук сутринта.

— Работя само в офиса си. Оказвам ви повече уважение, отколкото заслужавате, господине. Ще дойдете ли тук утре в единайсет или не?

— Следобед. Привечер.

— Не. Или елате в единайсет, или изобщо не идвайте.

— На моята възраст сутрин често ставам трудно.

— Пригответе се рано. Станете по-рано. Или в единайсет, или не идвайте.

— Дявол да ви вземе! Ще дойда.

Линията прекъсна. Бутнах апарата настрана, обърнах се и казах:

— Сигурно не сте загубили нито грам. Аз отслабнах с пет килограма.

— Не съм толкова флегматичен, колкото си мислиш — изсумтя Улф. — Можеше и да загубя.

— Е, спечелихте. Не само се хвана на въдицата ви, но и го измъкнахте на сухо. Решихте ли каква е връзката между него и Ванс?

— Не.

— Той е баща на Ванс.

— Би било най-удобно за нашата цел, стига да е така — кимна Улф. — Има ли забележима прилика?

— Забележима — не.

— Това не е най-важното, но ще е от полза да разберем. Ще разберем. Нужно ми е мнението ти по един друг въпрос. Трябва ли да присъства и мис Деново?

— Това вече е важно. Тя не ми излиза от ума през последните два дни. Искам да взема думата.

— Имаш я.

— Тя е мило момиче и добър клиент. Вече цяла седмица ме измъчва мисълта как да й кажа, че Флойд Ванс й е баща, а от вторник сутринта ми е още по-тежко. Много жалко е да научи, че баща й не само е такъв тип като Ванс, но отгоре на всичко е убил майка й. Обмислих три възможни начина да се измъкнем без да й кажем, но никой не е особено елегантен. Моля за предложения.

— Нямам предложения, но съм изправен пред една дилема.

— Питайте.

— И аз размишлявах, ако не по съвсем същия, то по сходен начин. Желателно е клиентът да остане доволен не само от нашата работа, но и от резултата. В случая на мис Деново това е невъзможно. Обстоятелствата не го позволяват. Въпросът е от какво ще остане най-малко недоволна? Когато става дума за жена, не бих се наел да твърдя със сигурност нищо, но ти не изпитваш подобни затруднения и познаваш мис Деново. Ако й предложим такава алтернатива, какво би си избрала? Да знае със сигурност, че Флойд Ванс при всичките му печални недостатъци, е неин баща, или да си остане цял живот в неведението, поради което дойде тук преди три седмици, заедно с онези пари? Не питам дали на теб ти е мъчно за нея, а как би се чувствала тя?

Не ми беше нужно да мисля цяла минута, но се позабавих, за да си придам важност.

— Сигурно би предпочела да знае.

— В такъв случай трябва да бъде тук утре сутринта. В нишата. Подготви всичко. Не бива да се намесва, каквото и да чуе. Ти я познаваш. Може би Сол трябва да дойде и да стои до нея. Тази вечер ще се видите ли?