Рекс Стаут - Убийството на 83-та улица

На вратата се позвъни, излязох в коридора и видях през шпионката Креймър и Стебинс.

Обикновено не си губя ума при вида на две ченгета, които искат да влязат, но докато се канех да им отворя, в главата ми се въртеше само едно нещо — прекрасният факт, че отпечатъците съвпадат и Флойд Ванс е убиецът на Елинър Деново. Би трябвало да се сетя, че посещението им в единайсет без двайсет, когато знаеха, че Улф не приема, означава, че няма да е така просто. Би трябвало да сложа веригата, да открехна вратата пет сантиметра, тъй като, за да ме накарат да отворя, трябва да имат разрешение от прокурора, а те нямаха, и бихме могли да обсъдим ситуацията. Но аз така им се зарадвах, че отворих широко вратата и сигурно съм ги посрещнал с усмивка до уши. Ако е било така, усмивката ми бързо се изпари. Те влязоха стремително, като Стебинс ме закачи с рамо, тръгнаха навътре и поеха нагоре по стълбите.

Ченгето, влязло в къщата, представлява съвсем различен проблем от ченгето вън от нея. След като веднъж е влязло законно, а аз им бях отворил вратата, не ви остава почти нищо друго освен да седнете и да напишете оплакване до върховния съд. Дори да можех да стигна преди тях в оранжерията, а аз не можех, тъй като асансьорът беше горе, каква полза от това? Отидох в кухнята да кажа на Фриц за случилото се и че се качвам, за да се включа в компанията и после бавно тръгнах по стълбите. Да преминете през тези три помещения — студената, умерената и топлата оранжерия — по пътеките между растенията, без да спрете да погледнете някой цвят или форма, за чието съществуване дори не сте подозирали, означава, че мислите ви са изцяло заети с нещо друго. Така беше с мен този път. В средното помещение чух нечии глас, а когато влязох в топлото помещение, вече знаех чий е. На Креймър. Тръгнах по пътеката, отворих вратата на разсадника и ги заварих вътре. Улф, облечен с жълта престилка, седеше на стола си край голямата маса, Теодор се беше изправил до стелажите с разсад, Стебинс бе застанал отдясно, Креймър — в средата на стаята. Беше свалил филцовата си шапка и кой знае защо я държеше в ръка. Гледаше към Улф и му говореше на по-висок глас, отколкото беше нужно:

— …ще ви задържим като веществени свидетели, докато получим заповед за арестуване и тогава, кълна се, ще отидете в килията. Хайде, или говорете, или тръгвайте. Улф не помръдна. Обърна очи към мен.

— Имаш ли някакво оплакване, Арчи?

— Само от лошите им обноски. Следващия път ще разговаряме през открехната врата.

— Мистър Креймър, както казах, няма да говоря по работа в тази стая. Нито дума. Ако почакате в офиса ми, ще сляза в единайсет часа. Ако посегнете върху нас с мистър Гудуин и ни отведете, няма да отворим уста и ще извикаме адвоката си. Ще се съветваме с него насаме, а следобедният „Газет“ и утрешните вестници ще публикуват новината, че Ниро Улф и Арчи Гудуин са разкрили самоличността на убиеца на Елинър Деново и са предоставили убедителни доказателства на полицията, като в знак на благодарност за тази обществена заслуга са арестувани и хвърлени зад решетките, а адвокатът им урежда освобождаване под гаранция. Арчи, погледни тук, моля те. Картата за покълването на тази Miltonia съдържа противоречиви данни. Трябва да я проверим.

Приближих се, взех картата и я разгледах намръщено. Креймър изпадна в затруднено положение. Поради факта, че му бях занесъл кашоните и писмото, ако отпечатъците съвпадаха, ние действително ставахме веществени свидетели. Но ако ни откараше насила, а ние изпълнехме описаното от Улф представление, в което нямаше съмнение, щяха да го съсипят от подигравки. Ако двамата със Стебинс останеха да ни чакат да слезем заедно долу, нямаше къде да седнат, и докато един сержант би могъл да почака прав, за инспектор това беше неподобаващо.

— Боже, с какво удоволствие бих го смъкнал от стола — измърмори Стебинс, очевидно на себе си, и погледна към Креймър: — Да ги свалим долу, да им сложим белезниците и да ги закараме в участъка, преди адвокатът да е дошъл.

Всъщност Креймър съвсем не е глупав. Сигурно Стебинс му беше дал блестящата идея да дойдат преди единайсет и да нахлуят в оранжерията. Той поклати глава и посочи с ръка към вратата. Това беше заповед и сержантът се подчини. Отвори я, а когато Креймър излезе, го последва, оставяйки я широко — отворена. Теодор отиде да я затвори, а Улф погледна електрическия часовник, който регулира температурата и управлява част от вентилацията. Показваше единайсет без шест.