Рекс Стаут - Черни орхидеи

— Какво ще стане, ако ви съборя от стола, за да млъкнете?

— Не можеш. Видях парчето връв, което махна от бастуна на Хюит. Може да се каже, че твоето представление днес беше сравнително добро. Рязко ли издърпа връвта? Това е единственият детайл, който ми липсва.

— За какво, по дяволите е всичко това? — попита Хюит. — Ако наистина…

— Моля ви, мистър Хюит, казах ви да говорите тихо. Ще ви опиша набързо ситуацията. Може би трябваше да го кажа на мистър Креймър…

— Рязко издърпах връвта — отговорих аз. — Усетих малко трепване, но тогава не го забелязах, защото бях много нервен.

Улф кимна:

— Знам, че беше нервен. Това, което бих казал на мистър Креймър, е че мистър Луис Хюит беше загубил бастуна си и че малко по-късно, в коридора на третия етаж сме го видели да лежи на пода с край обърнат към процепа на вратата, водеща към изложението на „Ръкър и Дийл“. Че това е станало в четири без двадесет и че мистър Гудуин е вдигнал бастуна и е усетил рязко дръпване. Той казва, че е било леко трепване, но е бил нервен и не го е усетил. Около дръжката на бастуна е била намотана зелена връв, която мистър Гудуин е отвил, преди да върне бастуна на мистър Хюит.

— Не видях никаква връв — каза Хюит.

— Може и да не сте — съгласи се Улф. — Хората, които имат власт и сила не забелязват дребните неща. Но мистър Гудуин със сигурност я е видял и я е дръпнал. Освен това я видях и аз. Това дръпване безспорно е задействало спусъка. Така би изглеждал моят доклад до мистър Креймър при настоящите факти.

— Казах ви, че не съм виждал никаква връв!

— Но ние я видяхме! Не повишавайте глас, мистър Хюит. Да повтаряме ли, че мистър Гудуин я е докоснал? Надявам се, не мислите, че искаме да ви натопим?

— Не, не мисля — Хюит погледна вратата, после мен и отново заговори на Улф: — Не, разбира се, не предполагам, че искате да ме натопите. Но това е немислимо! — Той спря и се втренчи: — Какво е това?

— Парчето връв — каза Улф.

— Дотук добре — казах аз и седнах. Хюит искаше да каже нещо, но не можа да измисли какво и също седна.

— Вие мистър Хюит, мистър Гудуин и мистър Дийл ме оставихте там сам — продължи Улф. — Оставихте и азеалите на пода. Между другото, имам подобри азеали от тези. Много по-добри. От собствената ми реколта… Започнах да размишлявам. Това беше странно, като се има предвид колко бях засегнат, че са ме оставили самичък. Не казвам, че предугаждах този момент, но бях видял достатъчно, за да бъда подтикнат да отида в коридора, да намеря това парче връв на пода и да го взема. Несъмнено връвта, която беше намотана около бастуна ви. Мистър Креймър може да я сравни с връвта, вързана за спусъка. Тогава ще разбере, че нашето предположение е истина, но само ако му дам това парче връв. Мислите ли, че ще го направя?

— Боже Господи! Моят бастун! Боже Господи, разбирате ли, че това е моят бастун!

— Точно така — съгласи се Улф. — Не говорете толкова високо! Разбирам! Който и да е намотал тази връв около бастуна ви, е смятал, че мястото, където го е оставил, е подходящо. Връвта е минавала под вратата. Надявал се е някой случаен човек да мине и да му свърши работата. Ако това не е станало до три и половина, той е щял да го направи лично. Съмнявам се, че това ще доведе до някакви официални подозрения срещу вас, но журналистите няма да ви простят. Те не са по-малко ловки от мистър Креймър.

— Боже Господи! — изохка Хюит. — Това е… — той преплете пръсти и продължи: — това е ужасно!

— О, не бих казал, че е ужасно. По-скоро неприятно.

— Ужасно си е. За мен и за Хюит… — казах аз.

— Може би за Хюит — започна Улф. — Ето защо трябва да ви интересува. Искам тези орхидеи. Искам ги и трите!

Това изцяло промени нещата. За около две секунди лицето на Хюит се промени. Досега бяха застрашени неговата репутация, може би живота и свободата му. Но сега беше съвсем различно — това засягаше неговата собственост. Сърцето му се беше свило. Той погледна Улф лукаво:

— Значи затова е била цялата работа. Това е изнудване! Изнудване! Не! Няма да ви мине номера!

— Значи няма? — Не!

— Много добре. Тогава няма да взема орхидеите, но ще си спестя много неприятности. Арчи, повикай мистър Креймър! Кажи му, че е важно. Нямам намерение да стоя повече върху това столче.

Запътих се към вратата, но бавно. Знаех, че е в кърпа вързан, защото не повиши глас. Беше война на нерви.

— Изнудвате ме! — Хюит изсъска през зъби.

— Хайде, Арчи, върви! — каза Улф.

Бях поставил ръката си на дръжката на вратата.