Рекс Стаут - Черни орхидеи

— Търсих мис Трейси. Вече цяла седмица я търся. Името ми е Фред Ъпдъграф и имам изложение тук. Търсих мис Трейси!

Последното изречение прозвуча като квичене. Креймър беше неудовлетворен:

— Ще поговоря с вас по-късно, мистър Ъпдъграф — той се обърна към сержанта: — Пърли, ще останеш тук с мистър Ъпдъграф, Гудуин, тази млада жена и този Пийт. Мърфи, ела с мен и мис Трейси. Останалите могат да си вървят.

— Един момент! — Хюит, който все още стоеше прав, направи крачка напред. — Казвам се Луис Хюит.

— Така и разбрах — изгрухтя Креймър.

— Имам задължения тук като хоноруван президент на Комитета. Без всякакво желание да се намесвам във вашата работа, мисля, че мис Трейси, която е само една млада дама, трябва да бъде предпазена от тези неприятности.

— Позволете ми, Хюит — У. Г. Дийл беше станал и се разхождаше. Погледна Креймър: — Аз съм работодателят на мис Трейси и трябва да се грижа за нея. Ако нямате нищо против, ще дойда с вас.

Държах под око Ан, защото знаех, че най-добрият момент да заинтригуваш една жена е когато тя е под стрес. Мислех, че тя се справя добре. След цели четири дни като център на вниманието и главна атракция на изложението, след вечерята си с Луис Хюит, тя беше застрашена да се замеси в мърсотията около това убийство. Предизвика уважението в мен, особено след като обясних как човек би могъл да дръпне спусъка с нозете си. Дори в този критичен момент тя беше запазила самообладание. Сега тя трябваше да се държи добре и да не търси помощ от работодателя си. Явно го съзнаваше, затова всичко, което направи, беше да погледне У Г. Дийл безизразно.

Креймър каза, че Ан не се нуждае от защита и заедно с нея и с Мърфи влезе през вратата в срещуположния ъгъл.

— Мистър Креймър! Ако обичате…

Беше гласът на Ниро Улф. С усилие прикрих усмивката си. Беше се прежалил да помоли Креймър да го закарам вкъщи. Надявах се да каже „Да“.

По-късно, когато вече бяхме в колата, Улф се беше разбеснял. Не казах нищо и бях го ръгнал леко, за да го раздразня още повече. Такъв шанс не бях имал отдавна.

Креймър се беше върнал:

— Какво желаете?

— Искам — започна Улф — да довърша разговора си с мистър Хюит.

— Вас никой не ви задържа.

— Искам да говоря с него насаме. Бих искал да намеря някъде свободна стая.

— Нали вече ви казах, че сте свободни.

— Но мистър Гудуин трябва да ми води бележките. Той ще бъде на ваше разположение, когато ви потрябва. Официално не можете да го задържите, докато не сте предявили…

— О, по дяволите! Приказки за орхидеи! Всичко, което искам, е, когато Гудуин ми потрябва, да бъде налице.

Креймър влезе в стаята и вратата зад него се затвори. Погледнах Улф, без да се опитвам да се прикривам. Пърли Стъбинс го погледна подозрително. Улф не забелязваше никой от нас и тихичко си говореше с Луис Хюит. Той кимаше без ентусиазъм. Двамата тръгнаха към външната врата. Улф вървеше зад него. — Хайде, Арчи! — обърна се Улф към мен.

Пърли се изправи срещу мен:

— Къде отивате?

— В другия край на коридора — каза Хюит. — В стаята отсреща.

Пърли беше бесен. Дори не се усмихна, когато го сръгах, минавайки покрай него.

Стаята в другия край на коридора беше съвсем обикновена. С един прозорец, няколко малки дървени маси и четири стола. Тъжната жена, която бях видял преди, влезе, включи лампата и отново излезе. Улф погледна столовете и ми хвърли един поглед, но го отбягнах, защото не бях в настроение да мъкна столове. Улф сви устни и седна с голямо усилие.

— Седнете, мистър Хюит — покани го той. Хюит остана прав:

— Давайте направо — той ме погледна и се обърна направо към Улф: — Какво толкова тайно имате да ми казвате?

— Има какво — каза Улф. — Уверявам ви.

— За орхидеите? Това ми звучи…

— Не за орхидеите. За убийството. Знам кой е застрелял този човек.

Хюит зяпна от изненада:

— Знаете кой го е застрелял?

— Да, знам.

— Но, скъпи ми мистър Улф — Хюит беше учтив, — това едва ли е предмет на поверителен разговор с мен…

— Предпочитам да го обсъдя първо с вас. Мисля, че трябва да говорим максимално тихо. Много е вероятно някой полицай да е залепил ухо до вратата.

— Това мелодраматично…

— Моля ви, мистър Хюит, това не е мелодрама. Въпрос на гледна точка. Искам да ви дам свежа информация за смъртта на Хари Гулд. Спусъкът е бил дръпнат от моя асистент, мистър Гудуин… Моля ви, оставете ме да довърша. Нека първо да видим какви са фактите. Арчи?

Наложи ми се да седна. Това ме обезоръжи. Погледнах Улф и му казах горчиво: