Катрин Сътклиф - Вярност

— Конете?

Когато и последният слуга излезе от стаята, икономката затвори вратата и побърза да се върне. А след това се захвана с останалите неразкопчани копчета на роклята й.

— Конете — повтори тя. — Десетки. Арабски.

— Арабски ли?

— Невероятно, но са таквиз. Елегантни като грациозни жени и страшно красиви. През последните няколко години се превърнаха в истинска страст на негово височество… откакто брат му съ ожени за едно момиче, което си пада много по тях. Солтърдън винаги е разбирал от коне.

— Коне — изрече унесено младата жена. — Винаги съм мечтала да си имам свой кон.

— На комар нямаше късмет, но след конни надбягвания винаги съ й връщал с пълна кисия. — Изцъка силно. — Именно конните надбягвания бяха и неговият край. Нападнали го крадци, заедно с приятелите му, кат’ съ връщал оттам през онази нощ.

Дори превръзките на Мария да се бяха сторили странни на икономката, тя не каза нищо. Приближи се до скрина и дръпна едно от чекмеджетата.

— Използвай спокойно солите за баня, скъпа. Щипка-две от тях и шъ ухаеш сладко кат’ цвете. А сега тъ оставям на спокойствие. Някое от момичетата шъ съ погрижи за вечерята ти.

И, без да каже нищо повече, Гъртруд излезе от стаята.

След като се поколеба за момент, младата жена изтърси от раменете си долната риза, а след това — и превръзките, които се натрупаха на мека купчинка около краката и глезените й.

Ах, приятна свобода. Обхвана гърдите си в ръце и ги потърка, за да се освободи от усещането за изтръпналост, като се наслаждаваше на тежестта им. Това щеше да бъде първата нощ от години, когато щеше да спи без ограничението на превръзките. Поне нямаше от какво да се страхува. Баща й беше далеч. Нямаше опасност повече да се събуди посред нощ и да го види надвесен над нея с длани върху привързаните й гърди… за да се уверял, както обясняваше той, че безпътната й женственост е поне отчасти потъпкана.

След като изля цяло шишенце с ухаещи на виолетки соли в димящата вода, Мария се покатери внимателно, пое си въздух и се потопи бавно в коритото. Кожата й настръхна от горещината, а уханието на вдигащата се пара почти я зашемети.

О, но това бе истинско падение! Не трябваше да си позволява подобни излишества; можеше да привикне към тях и какво щеше да прави после? Щеше да се превърне точно в това, което бе предсказвал баща й, а и освен това кой можеше да каже дали щеше да остане дълго в Торн Роуз? Ако звярът — негово височество — се окажеше толкова труден, колкото твърдяха слугите, щеше да бъде истинска щастливка, ако преживееше дори първата им среща!

Но какво лошо пък имаше в това да се наслади поне въднеж на такава баня?

Вратата се отвори зад нея, след това се затвори тихичко.

— Можеш да оставиш подноса с вечерята там, до леглото ми — провикна се тя, като затвори очи, плъзна леко сапуна по раменете си и се усмихна. — Чувствам се ужасно грешна. Глупаво, нали? Знаеш ли, че никога досега не съм се къпала в друго, освен в леген? Потапяла съм се толкова много във вода само тогава, когато с брат ми се измъквахме да поплуваме във вадата на Джоунс. Тя, естествено, не беше нито топла, нито ухаеше на виолетки. Всъщност мястото дори беше често посещавано от свинете на Джоунс, ужасни създания, които, щом ни видеха, ни гонеха с оглушително грухтене. — Изсмя се тихо, загреба уханната вода в шепи и поля лицето си. — Едно от прасетата ухапа брат ми по голия задник. Той рева по целия път до вкъщи, а след това каза на баща ни, че го е намушкала коза. Аз потвърдих думите му… — Засмя се отново и се изправи; водата обви като течна коприна тялото й. — Татко така и не разбра, че Пол го е излъгал. Ще ми подадеш ли кърпата, ако обичаш?

И посочи към хавлията, която й бе оставила Гъртруд.

— С най-голямо удоволствие — отвърна мъжки глас. — Само да оставя въглищата край огъня.

Без да помисли, Мария се завъртя рязко, ококорила очи, а долната й челюст увисна. Тадеус, кухненският любовник на Моли, я гледаше ухилен до уши.

Тадеус Хартли Едуардс изглеждаше съвсем различен с дрехи. В началото младата жена дори не го позна, както бе облечен с широки памучни бричове и карирана фланелена риза, със залепнали сламки по нея. Косата му бе спретнато сресана назад и очевидно беше прясно избръснат. Насочи към нея тъмните си очи, изпълнени със смях, а устните му се разтегнаха в усмивка. Тя й напомни за усмивката, с която я бе дарил предишната вечер. Изведнъж Мария се сети, че е съвсем гола.

— О! — извика тя. — О, Боже! О…