Катрин Сътклиф - Вярност

— Мария. — Разтвори устни и топлият му дъх погали рамото й. — Аз…

Внезапно отдолу се чу силен звук — нещо като изстрел. Солтърдън се присви, лицето му се изкриви. Пръстите му се впиха в гърба й, докато той се бореше да си поеме въздух.

— Сър! — извика Мария и го сграбчи през кръста, както бе превит на две.

— Не… аз, — изпъшка той, отблъсна я и се втурна, олюлявайки се, към вратата. — Клей. Нещо се е случило с брат ми.

Мария хукна след него. Щом излезе в коридора, сърцето й заседна в гърлото заради крясъците, които се носеха от долния етаж.

— Солтърдън — извика тя, когато видя, че господарят й затича несръчно към стаята си.

Той се появи миг по-късно с пистолета, с който бе заплашвал прислугата.

— Отивай в стаята си и се заключи в нея.

— Няма.

— По дяволите, Мария, сега не е моментът да проявяваш отново твърдоглавие.

И, като я отмина, продължи нататък по коридора, който внезапно бе потънал в пълна тишина. Мис Аштън се втурна след него, като настъпваше дантелените краища на алената си рокля.

Херцогът спря на горната площадка на стълбището и вдигна рязко длан, за да възпре любимата си.

Току до него, върху стълбата, се различаваше някаква фигура, скрита под пластове дрехи, с пистолет в ръка, спуснала качулка върху главата си. Непознатият очевидно все още не бе усетил присъствието на Трей до себе си.

Гостите стояха като вкаменени във вестибюла; бяха вперили погледи към тялото, проснато по лице на пода сред непрекъснато увеличаваща се локва кръв.

Бейзингстоук!

Мария усети, че краката й се подкосяват. Вкопчи се в парапета с двете си ръце, като опитваше да се пребори с внезапно надвисналата заплаха да изгуби съзнание и да потъне в черната бездна, разтворила се пред нея.

Изведнъж тълпата се разтвори, за да направи път на херцогинята. Облечена в най-фината си китайска коприна, с прибрана с помощта на бляскави, осеяни с диаманти фиби сребристи коси, тя се олюля за момент, после се строполи с жален вой върху простреляното тяло.

— Проклети глупаци — викаше с неясно откъде познат женски глас фигурата от стълбището. — Взехте, ни убихте не който трябва! Застреляли сте Бейзингстоук. Леле Божке, няма ли поне веднъж да напрайте нещо както трябва?

Втора фигура с качулка си проправи път през ужасените зрители, като размахваше пистолет в лицата им, така че те се развикаха и се запрепъваха едни в други в бързината си да му направят път.

Солтърдън заслиза бавно по стълбите, стиснал зъби в усилията си да контролира движенията на краката си. Вълкът, драконът, се бе върнал, лицето му се бе превърнало в нереална маска на събраните в едно страсти, готови да избухнат всеки момент.

Маскираната фигура спря пред Клей и възрастната жена, която ридаеше над тялото на внука си. След това вдигна поглед право към херцога и очите й се разшириха.

Трей сграбчи изотзад особата пред себе си и завря дулото на пистолета си в слепоочията й.

— Съветвам те да оставиш незабавно оръжието, кучи сине, преди да съм му пръснал главата.

Крадецът изтърва торбата с плячката и захвърли пистолета си на земята. И извика паникьосано, със задушен от качулката глас:

— Туй цялото й негово дело. Изнудваше мъ. Каза, чи ако не съ справя с херцога, шъ съ погрижи да изгнийм в затвора.

Мария усети движението зад гърба си прекалено късно. Една ръка я стисна през кръста. В гърлото й се допря нож.

Солтърдън се обърна, без да отделя дулото от слепоочието на своя пленник. Лицето му, което й без това се бе обезкървило, посивя като камък.

— Еджкъм. Копеле такова.

Лекарят прошепна задъхано в ухото на младата жена.

— Много лошо, че не успяхте да издъхнете с достойнство, ваше височество. Това щеше да спести сума ти неприятности за всички ни. Знаете ли как съм се чувствал през последните няколко години? Да гледам как един нищо и никакъв, разглезен пройдоха прахосва по най-глупав начин парите, докато аз — уважаван джентълмен — съм принуден да бъда непрекъснато на разположение на разни старици и разяждани от болести неблагодарници, за да свържа двата края.

— Пусни я! — нареди херцогът.

Мис Аштън трепна, когато в отговор Еджкъм я стисна още по-силно.

— Не мисля да го направя. Поне… не още. — Помъкна я към стълбите. — Може би след ден-два, когато измисля как да уредя по най-задоволителен начин това отвратително обстоятелство. Тогава ще видим точно каква саможертва си готов да направиш за една обикновена уличница. Колко бихте платили за живота й, ваше височество?