Саки - Пицикато валс

А колко умение и сръчност бяха изразходени, какви грижливо съхранявани знания бяха изнесени на бял свят, преди да бъдат изписани тези шест думи. Колко щастливо и спокойно си бяха живели патенцата в департамента Дьо Севр и как славно ги бе поела смъртта, за да послужат като лайтмотив на въпросното ястие; шампиньоните, които дори един англосаксонски пурист би се поколебал да нарече просто гъби, също бяха дали своя принос и бяха послужили за гарнитура cъс своя упоителен аромат и спретнати шапчици. Ами сосът! Сосът, приготвен по рецепта от времето на Луи ХV, изровена за случая от безсмъртното минало, увенчаваше прекрасното творение. Достигналото до нас бе плод на упорити човешки усилия, останалото бе дело на човешкия гений — гения на Аристид Сокур.

Най-сетне настъпи моментът за поднасяне на знаменитото ястие, останало като един от най-скъпите спомени в съзнанието на преситени от живота велики херцози и погълнати от сделки финансови магнати. И в същия този миг се случи нещо непредвидено. Ръководителят на скъпо платения оркестър допря гальовно цигулката до брадичката си, притвори очи и се гмурна в морето на звуците.

— Слушайте! — възкликнаха повечето от гостите. — Той свири Пицикато валс !

Те познаха, че е Пицикато валс , защото го бяха слушали и на обяда, и при следобедния чай, и на вчерашната вечеря, тъй че не бяха имали време да го забравят.

— Да, наистина е Пицикато валс — уверяваха се един друг гостите.

Всички бяха единодушни в мнението си. Оркестърът бе изпълнил мелодията вече единайсет пъти този ден. Четири пъти по желание на публиката и седем — по силата на навика, но познатите звуци бяха посрещнати с такова въодушевление, сякаш бяха откритие. От половината маси в салона се понесе шумно тананикане, а някои от по-развълнуваните слушатели оставиха вилиците и ножовете си, за да могат да изръкопляскат в първия удобен момент. Ами патенцата à la mode d̀Amblève ? Изумен и разочарован, Аристид ги гледаше как изстиват, забравени в чиниите, или, което беше още по-обидно, как гостите механично бодат късчета от тях и дъвчат разсеяно, докато обсипват с бурни аплодисменти музикантите. Какъв позор! Все едно че за вечеря бе поднесен телешки дроб с бекон и магданозен сос. И докато магистърът на кулинарните науки стоеше облегнат на прикриващата го колона и почти се задушаваше от безсилен, умопомрачителен гняв, ръководителят на оркестъра с лек поклон благодареше за бурните аплодисменти, с които го обсипваха. После той се обърна към колегите си и им даде знак с глава за повторно изпълнение. Но преди да успее да вдигне цигулката си отново, откъм колоната прогърмя яростен вик:

— Не! Не! Няма да свири отново!

Цигуларят се обърна ядосан и изумен. Ако се бе вгледал по-внимателно в очите на човека до колоната, сигурно щеше да постъпи другояче. Но в ушите му продължаваха да звучат възторжените ръкопляскания и той изръмжа грубо:

— Това само аз имам право да реша.

— Не! Няма никога да свири отново! — изкрещя главният готвач и в следващия миг се хвърли ожесточено върху омразното същество, което така безчестно бе ограбило полагаемите му се почести.

Огромен метален супник, пълен догоре с димяща супа, току-що бе поставен на една странична маса, за да посрещне закъснелите посетители. Преди прислужващият персонал или гостите да успеят да разберат какво става, Аристид завлече съпротивляващия се музикант до масата и натопи дълбоко главата му в почти врящото съдържание на супника. В другия край на салона гостите продължаваха бурно да ръкопляскат в очакване на биса. Лекарите така и не стигнаха до единодушие по въпроса, дали ръководителят на оркестъра бе умрял от удавяне в супата или от накърнено професионално честолюбие, или просто се бе сварил. Мосю Аристид Сокур, който сега живее в пълно уединение, е склонен да вярва на версията за удавянето.

© Красимира Тодорова, превод от английски

Saki

The chaplet,

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/180]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:50