Саки: Ейдриън

Той бе израснал в свят, където чупенето на предмети минаваше за престъпление и се изкупваше като такова; за него бе нещо ново и твърде ободрително да открие, че ако трошиш разни неща по подходящ начин и в подходящ момент, останалите хора дори те смятат за забавен. Сюзън Мебърли възнамеряваше да поразведе Ейдриън насам-натам, за да добие поне бегли впечатления от света. Междувременно конкретният отрязък от света, наречен Доледорф, започна да добива солидни впечатления от Ейдриън.

Лукас получаваше откъслечни сведения за алпийския престой, само че не от леля си или от Ейдриън, а от прилежното перо на Кловис, който също се рееше като сателит в съзвездието на Мебърли.

„Забавата, която Сюзън организира снощи, завърши катастрофално, както и очаквах. Детето на семейство Гробмайер, един особено противен петгодишен дребосък, в началото на вечерта се появи в образа на Мехурко, а през почивката го сложиха да си легне. Ейдриън се възползва от удобния случай и го отвлече, докато бавачката му бе на долния етаж, а после го представи във втората част на забавата маскирано надве-натри като дресирано прасенце. Хлапето наистина приличаше твърде много на прасе, пък и грухтеше и се лигавеше досущ като създанието, което трябваше да изобразява. Никой не разбра какво всъщност бе това, но всички — и най-вече Гробмайерови — заявиха, че номерът е извънредно сполучлив. В трето действие Ейдриън го ощипа прекалено силно и то изрева: «Мамооо!» Аз по принцип се славя като даровит майстор на описания, но не ме карай да ти предавам думите и делата, към които прибягнаха Гробмайерови в този момент. То беше, все едно да пригодиш някой от по-гневните псалми към музиката на Щраус. Наложи се да се преместим в друг хотел, малко по-нагоре по склона.“

Следващото писмо на Кловис пристигна след пет дни; беше писано в хотел „Щайнбок“.

„Тази сутрин напуснахме хотел «Виктория». Беше доста удобен и тих — или поне излъчваше някакво спокойствие, когато пристигнахме. Преди да прекараме и едно денонощие в него, спокойствието почти бе изчезнало «като боязлива платика», както се изрази Ейдриън. Все пак чак до снощи нямаше кой знае какви безчинства, но Ейдриън, страдайки от пристъп на безсъние, решил да се позабавлява, като отвинтил и разместил номерата от всички врати на нашия етаж. Той сложил табелката на банята върху вратата на съседната спалня, заета, както се разбра впоследствие, от фрау съветникшата Шилинг, тъй че тази сутрин от седем часа нататък при старата дама се заниза неспирен поток от неволни посетители, а тя очевидно е била твърде слисана и скандализирана, за да се сети да стане и да заключи вратата. Злополучните желаещи да се изкъпят смутено побягваха към стаите си, но, разбира се, смяната на номерата отново ги подведе, тъй че коридорът постепенно се напълни с паникьосани, оскъдно облечени хора, търчащи безразборно насам-натам като зайци, сред които се е вмъкнал пор. Трябваше да мине близо час, докато всички гости бъдат разпределени по стаите им, а състоянието на фрау съветникшата още предизвикваше известна тревога, когато напуснахме хотела. Сюзън взе да добива леко угнетен вид. Момчето няма никакви пари, тъй че тя не може да го остави на произвола на съдбата, а не може и да го прати при родителите му, понеже не знае къде се намират. Ейдриън твърди, че майка му пътува много и бил изгубил адреса й. Истината едва ли ще се разбере, но вероятно са имали разправии вкъщи. В наши дни толкова много момчета смятат, че да си скаран със семейството си, е почтена професия.“

Следващото съобщение, което Лукас получи от пътниците, бе под формата на телеграма, написана от самата мисис Мебърли. Беше изпратена с „платен отговор“ и се състоеше от едно-единствено изречение: „За Бога, къде се намира Бет?“

© Светла Христова, превод от английски

Saki

Adrian,

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/218]

Последна редакция: 2006-08-11 11:48:31