Саки - Гостите

— Пейзажът от прозорците ни е несъмнено очарователен — каза Анабел — с тези черешови градини и зелени ливади и с виещата се през долината река, и с църковната кула, която стърчи сред брястовете: като цяло картината е много красива. Ала в гледката има и нещо твърде сънливо, просто приспиващо — сякаш летаргия е обзела цялата околност. Тук не се случва нищо. Сеитба и жътва, понякога мъничка епидемия от дребна шарка или мълния със скромен ефект, веднъж на пет години предизборни вълнения: само толкова ни е дадено, за да си разнообразим живота. Доста зле, не намираш ли?

— Напротив — каза Матилда, — струва ми се, че тази монотонност е отморяваща и успокояваща. Ако не знаеш, живяла съм в страна, където се случват разни неща, и то по няколко наведнъж, и то в моменти, когато не си подготвена да се случват всичките едновременно.

— О, това е друго, разбира се — каза Анабел.

— Никога няма да забравя — поде Матилда — онзи път, когато епископът на Бекар най-неочаквано ни посети. Беше тръгнал да полага основния камък на седалището на някаква мисия или нещо подобно…

— Мислех, че там сте имали винаги готовност да посрещате непредвидени гости — вметна Анабел.

— Имах готовност и можех да посрещна и половин дузина епископи дори — потвърди Матилда, — но след кратък разговор бях доста смутена да науча, че този ми се пада далечен братовчед и принадлежи към клон от семейството, който години наред е бил в люта и злобна вражда с нашия клон заради един десертен сервиз от порцелан „Краун Дарби“; не помня дали те са го взели, а ние е трябвало да го получим съгласно някакво завещание, или обратното — ние сме го взели, а те е трябвало да го получат, но знам, че са се държали отвратително. И представи си, един от тях се появява в моя дом, в ореола на свещеническата си неприкосновеност, и моли за традиционното ориенталско гостоприемство.

— Било е голямо изпитание, но си могла да оставиш съпруга си да го забавлява.

— Съпругът ми беше заминал в някакво село на петдесет мили, където се опитваше да внуши здрав разум (или поне нещо, което той си представяше за такъв) у жителите му, а те си бяха въобразили, че един от най-видните им хора е тигродлак.

— Тиг… извинявай?

— Тигродлак, скъпа: нали си чувала за вълкодлаци? Или върколаци, както също ги наричат — кръстоски между човешки същества, вълци и демони. Е, в онези краища населението си има тигродлаци или си мисли, че има, а трябва да ти кажа, че според необорени и дадени под клетва свидетелства налице са редица основания да се мисли така. Но след като сме прекратили процесите срещу вещици още преди триста години, сега не бихме желали други хора да възобновяват преустановена вече от нас практика: това е признак на незачитане на моралното и умственото ни превъзходство.

— Надявам се, че не си била нелюбезна с епископа — каза Анабел.

— Е, разбира се, той беше мой гост, така че се налагаше да бъда крайно учтива с него. Ала той прояви нетактичността да припомни старата свада и да се опита да изтъкне, че имало какво да се каже относно начина, по който се е държал неговият клон от семейството; дори обаче наистина да имаше нещо за казване — което и за миг не признавам, — то нямаше да се казва в моя дом. Без да споря с епископа, пуснах готвачката да отиде да навести престарелите си родители, които живееха на деветдесет мили от нас. Заместникът, когото намерихме по спешност, не умееше да готви къри; всъщност допускам, че готвенето на каквито й да било гозби не беше силната му страна. Май първоначално дойде при нас като градинар, но след като никога не сме претендирали да имаме нещо, което би могло да се нарече градина, човекът премина на длъжност помощник-козар и в това си качество, както разбрах, служел напълно удовлетворително. Когато узна, че съм изпратила готвачката на дълга и съвсем не наложителна почивка, епископът се досети каква е същинската причина за отсъствието й, и оттогава двамата почти не си говорехме. Ако някога в къщата ти е идвал на гости епископ, с когото почти не си говориш, можеш да си представиш положението, в което се намирах.

Анабел призна, че в живота й никога не е имало такива смущаващи епизоди.

— А за да усложни още повече нещата — продължи Матилда, — река Гуадлипичи (Измислена от автора река в Индия)преля извън бреговете си (нещо, което прави от време на време, когато дъждовете продължат повече от необходимото) и целият приземен етаж на къщата бе потопен, както и всички стопански постройки в двора — конюшни, навеси, кокошарници и т.