Саки: Ирландеца

— Е, и сега — продължи мисис Мълет с трагичния си шепот, — точно когато се е появил богат кандидат за Джеси, Тоби отива и му продава оня добитък. Той вероятно ще го убие, мистър Пенрикарди де, ако се опита да го язди; със сигурност обаче ще убие у него всякакви нежни чувства към всеки член на семейството ни. Какво можем да сторим? Няма как да поискаме коня обратно; ние, разбирате ли, го разхвалихме до небесата, като видяхме, че има вероятност да го продадем, и уверихме мистър Пенрикарди, че това е кон точно като за него.

— Не можете ли да го откраднете от конюшнята и да го пратите да пасе в някоя отдалечена ферма? — предложи Кловис. — А на вратата на конюшнята ще напишете Дайте на жените право на глас и така цялата работа ще излезе акция на суфражетките, за да привлекат общественото внимание. Никой няма да ви заподозре, защото никой, който познава коня, няма да допусне, че ще поискате да си го върнете.

— Вестниците ще вдигнат шум около случая — възрази мисис Мълет, — даже виждам заглавието: Ценен ловджийски кон откраднат от суфражетки . Полицията ще търси навсякъде, докато не намери коня.

— Тогава Джеси да се опита да го измоли от Пенрикарди; да каже, че Ирландеца й е стар любимец. Да каже, че сте го продали само защото трябвало конюшнята да се събори по силата на стар наемен договор, а сега сте постигнали споразумение постройката да стои още година-две.

— Много странно впечатление прави да си поискаш обратно кон, който току-що си продал — изрече мисис Мълет, — но нещо трябва да се направи, и то веднага. Човекът не е свикнал с коне, а аз, струва ми се, му казах, че Ирландеца е същинско агънце. Но и агънцата понякога ритат и се мятат като полудели, нали?

— Репутацията на агнето като кротко животно е съвсем незаслужена — подкрепи я Кловис.

На следващия ден Джеси се върна от игрището за голф едновременно ликуваща и загрижена.

— С предложението всичко е наред — оповести тя, — той го направи на шестата дупка, а аз казах, че ми е нужно време да помисля, и на седмата дупка се съгласих.

— Миличка — каза майка є, — струва ми се, че би било добре да проявиш малко повече момински задръжки и колебания: ти го познаваш съвсем отскоро! Можеше да почакаш до деветата дупка.

— Седмата дупка е твърде дълга — отвърна Джеси, — а и напрежението се отразяваше зле на играта ни. Впрочем, докато стигнем до деветата дупка, вече се бяхме споразумели относно много неща. Медения месец ще прекараме в Корсика, с кратко отбиване в Неапол, ако ни се прииска, и една седмица в Лондон на връщане. Ще поканим за шаферки две негови племеннички, които заедно с нашите пет момичета правят седем, щастливо число. Ти ще си в перленосива рокля с много дантели. Впрочем той ще дойде довечера, за да поиска съгласието ти за всичко това. Дотук добре, но когато споменах Ирландеца и разказах измислицата на Кловис, за конюшнята и т. н., и изтъкнах колко силно желаем да си откупим коня обратно, стана ясно, че мистър Пенрикарди също толкова силно желае да го задържи. Каза, че сега, когато ще живее в провинцията, трябва и да излиза на езда и че смята да започне от утре. Яздил е няколко пъти в Хайд парк — с кон, привикнал да носи осемдесетгодишни старци и пациенти на санаториуми — и това е целият му опит на седлото. А, да: яздил е и пони веднъж в Норфък, когато бил на петнайсет години, а понито — на двайсет и четири. И утре ще възседне Ирландеца. И аз ще овдовея още преди да съм застанала пред олтара, и няма да видя Корсика, а на картата тя изглежда толкова смешно…

Изпратиха да повикат Кловис и още от вратата го запознаха с развитието на ситуацията.

— Никой, който язди този кон, не би могъл да бъде изобщо сигурен за живота си — рече мисис Мълет — освен Тоби. Той знае от дълъг опит какво го стряска.

— Намекнах на мистър Пенрикарди, на Винсънт всъщност, че Ирландеца не харесва портите, боядисани с бяла боя — обади се Джеси.

— Портите с бяла боя са нищо — разпали се мисис Мълет, — а не му ли каза какво ще стане, ако срещне прасе? Той ще трябва да мине покрай стопанството на Локиър, за да излезе на главния път, и няма начин там на поляната да не грухтят поне едно-две прасета.

— Напоследък Ирландеца не обича и пуйките — съобщи Тоби.

— Очевидно е, че на Пенрикарди не бива да му се позволява да яхва това животно — произнесе се Кловис — поне докато Джеси не се омъжи за него и той не й омръзне. Ето какво ще ви кажа: поканете го утре на пикник, но много рано — той не е от хората, които първо си правят разходка с кон и чак след това закусват, — а ще помоля свещеника на следващия ден да го отведе в Кроули, за да му покаже строежа на новата болница там. Ирландеца ще си стои бездеен в конюшнята. Тоби ще предложи да го поупражнява, по време на упражнението Ирландеца ще се препъне в някой камък или нещо друго подходящо и за удобство на всички ще окуцее. Ако сватбата леко се ускори, легендата за куция крак на коня може да се поддържа, докато церемонията приключи благополучно.