Клифърд Саймък - Омагьосано странство

— Звярът на Хаоса сигурно е знаел за опасността — каза Джоунс — и затова е заповядал на хората от замъка да го извадят колкото се може no-скоро след деня, когато той умре.

— Сигурно и самият Бъкет е знаел това — каза Гиб, — защото той беше този, който настояваше да напуснем замъка.

— Имахте ли някаква възможност да изучавате този буреносно роден робот? — попита Джоунс. — Събрали ли сте някаква информация за него?

— Ако под информация имаш предвид дати, факти и лабораторно направени наблюдения, отговорът е не — каза Корнуол намръщено. — Предполагам, че в твоя свят има доста повече информация, отколкото в нашия. Ние знаем само няколко неща — че той изглежда, като че ли е направен от метал, че няма очи, но въпреки това може да вижда, че не може да говори и не яде и въпреки всичко ми се струва, че…

— Той ни предупреди да напуснем замъка — каза Гиб. — Превърна се в товарен кон, носейки много повече неща, отколкото беше неговият дял, когато преминавахме Поразената Равнина. Унищожи магията на капана за демони, а пък тази нощ ни спаси от ситуация, която би ни коствала живота.

— И освен това си играе с Куун — каза Мери. — Куун го харесва. Струва ми се, че не трябва да говорим по този начин за него, особено, когато той е наблизо. Той може би разбира какво си говорим и сигурно се притеснява.

Бъкет не изглеждаше ни най-малко притеснен. Той изобщо не изглеждаше по никакъв начин. Стоеше си в другия край на огъня. Пипалата му бяха прибрани, с изключение на едно, което бе наполовина протегнато, а краят му бе оформен в сложно, прилично на кутия нещо, почиващо на това, което би могло да се нарече гръдния му кош.

— Това пипало е много странно — каза Оливър. — Чудя се, дали то има някакво значение. Не би ли трябвало да го забележим, да му обърнем по-специално внимание и да разберем нещо повече от него?

— Това е ритуал — каза Снивли, — някакво глупаво ритуално движение, което вероятно му доставя удоволствие.

Джоунс се наведе към него.

— Мисля — каза той, — че той не е от Земята. Мисля, че и Звярът на Хаоса не беше от Земята, а също и огнените колела. Мисля, че тук си имаме работа с чуждоземни същества, които идват от дълбокия космос. Идват от някаква далечна звезда.

— Но как е възможно? — попита Корнуол. — Звездите не са нищо повече от божествена светлина, поставена поради божията милост в простора. Може да идват от някакъв магьоснически свят, някакво място — скрито и забранено за нас, но не и от звездите.

— Не възнамерявам да ти изнасям лекции за това, което астрономите от моя свят са открили — каза Джоунс. — Само ще си загубя времето. Ти си сляп за всичко, което не е магия. Само да попаднеш на нещо, което не можеш да разбереш и веднага започваш с тези си твърдения.

— В такъв случай — каза сухо Хол, — нека да не го обсъждаме. Съгласен съм, че няма да можем да достигнем до единно мнение. В действителност дори нямаме нужда от това.

— Ние ти разказахме нашата история — каза Мери. — Сега защо не ни разкажеш своята? Ние те търсихме, за да те помолим да се присъединиш към нас в нашето пътуване през Поразената Равнина, но не те открихме, защото ти бе изчезнал.

— Всичко стана заради Корнуол — каза Джоунс. — Той ми намекна за някакъв университет, на който не отдаваше голямо значение, но бе много заинтересуван. Той не го каза, но на мен ми се стори, че в действителност именно това бе неговата крайна цел. И така, по лукав и неморален път, аз реших да му го открадна под носа.

— Но откъде знаеше къде можеш да го намериш? — попита Корнуол. — И как успя да отидеш до там?

— За мястото — отговори Джоунс — преди всичко се догатвах. Изучих и една карта.

— Но тук няма никакви карти.

— Да, но в моя свят има. В моя свят това не са Мъгливите Планини, нито пък Поразената Равнина, а най-обикновено място, заселено от обикновени хора. То е изучено, направени са карти, а също са посочени и пътищата, които достигат до там. Така че, аз използвах машината, която ми дава възможност да се премествам от вашия свят в моя и се върнах обратно в моя. Там изучих картите, поразмишлявах и превозих машината си — с това искам да кажа, че използвах една друга машина, с която преместих машината, която ме премества на мястото, на което аз вярвах, че се намира университетът във вашия свят. Ако всичко това ви звучи объркващо…

— Вярно е — каза Снивли. — Но ако обичаш продължи.

— След това се върнах в този свят и, се оказа, че предположенията ми са били верни. Бях се приземил само на няколко мили от университета. Там прекарах няколко дни, които ми бяха достатъчни, за да разбера, че имам нужда от помощ. Както вече ви казах, там открих книги и документи, но не можах да прочета и ред от тях. След това се сетих за вас. Знаех, че ще се опитате да преминете през Поразената Равнина и се надявах, че след като Корнуол е прекарал толкова години в Уалузинг, ще може да разчете тези книги. А също така предположих, че може би ще имате нужда от помощ. Така че потеглих. По-нататък вие знаете историята.