Клифърд Саймък - Омагьосано странство

— Вие идвате от далеч — казваше Старият Човек. — Идвате от непознатите земи: Преминали сте през Поразената Равнина, справили сте се с Адските Хрътки. Но как успяхте да се справите със Замъка на Звяра на Хаоса?

— Ние не се справихме с Адските Хрътки, а по-скоро те избягаха от нас. Отседнахме в замъка, а днес от него са останали само руини. Звярът на Хаоса е мъртъв.

Старият Човек постави ръката си на устата, изумен от чутото.

— Това е истина — каза той, — вие наистина сте богове. А този, който пътува с вас и който не е създаден от плът и кръв и който върви на три крака, както никой човек не прави…

— Той е магия — каза Корнуол, — такава, каквато е моят светещ меч.

— А рогът, който носи жената? И той е магия, нали? Принадлежи на еднорог, нали?

— Знаете ли за еднорозите? Нима има такива наоколо?

— В Зданието на Познанието. Там има еднорози — той посочи към тъмнината. — — Отвъд тази клисура — каза той. — На там никой не отива. Там са Тези, Които Пазят Планината.

Корнуол се обърна към Джоунс.

— Той ми говори за Зданието на Познанието. Сигурно има предвид университета. Споменава за някаква клисура, която е охранявана от Тези, Които Пазят Планината — обърни внимание, че не говори за Този, Който Пази Планината, а за Тези, Които Пазят Планината.

Джоунс кимна.

— Без съмнение, той има това право. Той би трябвало да знае. Сигурно някой не го е казал както трябва и така се е запомнило. А между другото, там наистина има клисура. Това е същата клисура, през която преминахме, за да достигнем до тук. Знам, че е така, защото аз самият преминах през нея.

— И не видя никой от Тези, Които Пазят Планината?

— Нито един от тях — каза Джоунс. — Пътувах с мотора, а доколкото вие можете да си спомните, той издава огромен шум. Може би съм ги уплашил. Може би са искали да разберат какво е това нещо, от което трябва да охраняват. А освен това, аз пътувах и в грешна посока. Пътувах от университета, а не в посока към него. Искам да поговоря с вас за нещо. Този ваш робот…

— Какво е робот?

— Металният човек, който пътува с вас.

— За него ще ти кажа по-късно — каза Корнуол. Той се обърна към Стария Човек.

— Искам да попитам за това Здание на Познанието. Можем ли да достигнем до там?

— Смъртоносно е да опитате.

— Но би трябвало все пак някой да е преминал от там и то само преди години — един мъж и една жена…

— Те бяха различни — каза Старият Човек.

— Колко различни?

— Те идваха и си отиваха в мир. Пътуваха ръка за ръка. Не носеха никакви оръжия и в тях имаше само доброта.

— Значи те са спрели тук. А ти видя ли ги?

— Да, те останаха с нас за малко. Не можеха да говорят с нас. Те можеха свободно да отидат където си поискат. Нищо не можеше да им навреди.

Корнуол меко каза на Мери:

— Той казва, че родителите ти са били тук. А след това са отишли в университета. Той казва, че за тях това било безопасно. Казва, че нищо не можело да ги нарани. А?

— След като някой може да достигне до някъде, значи и ние можем — каза Джоунс.

— Не — каза Корнуол. — Родителите на Мери са нещо специално. Това е нещо, което е необяснимо, и извън възможностите, за да бъде разбрано…

— Счупената Мечка ми каза, че носите нещо за нас — каза Старият Човек.

— Точно така — каза Корнуол. — Но това не е подарък, не е от нас. Това е нещо, което ви принадлежи.

Той даде знак на Гиб.

— Дай им брадвичката — каза той.

Гиб подаде пакета и Старият Човек го пое с едната си ръка. Постави го на земята пред себе си и го разви. След като приключи с това, остана там загледан в него, без да обели нито дума. Най-накрая вдигна главата си и втренчи блестящият поглед на едното си око в Корнуол.

— Вие ни се подигравате — каза той.

— Да ви се подиграваме! — възкликна Корнуол. — Всичко, което правим…

— Слушай — каза Старият Човек, — слушай много внимателно.

— Какво става? — попита Гиб. — Нещо погрешно ли направих?

— Нещо не е наред — каза Корнуол, — но не знам какво е то.

— Древните истории разказват — каза Старият Човек, — че някога тази брадвичка била дадена на един човек, минаващ от тук, в знак на приятелство и дружба. А сега вие ни я връщате и с това дружбата е преустановена.

— Но аз не знам нищо такова — каза Корнуол. — Не знам нищо такова…

Старият Човек изрева.

— Главата ни е в прахта. Подаръкът ни е върнат право в лицето ни. Няма повече никаква дружба.

Той се изправи на крака и ритна брадвичката на една страна. Зад него се надигнаха други Древни, стиснали в ръка копията си.