Клифърд Саймък - Омагьосано странство

Счупената Мечка разцъфна в усмивка.

— Вие не сте демони — каза той. — Вие сте боговете на Светещия меч. Довечера огньовете ще светят ярко и всички ще бъдат щастливи, защото боговете са ни посетили.

— Не споменахте ли нещо за някакъв пир? — попита Джоунс. — Погледнете надолу по хълма. Кучият му син надушва яденето от мили разстояние.

Това беше Госипър. Парцалите му се надуваха от вятъра, тоягата му се опираше устойчиво в земята, докато той се придвижваше. Гарванът бе кацнал на рамото му, издавайки безсрамни звуци. На Корнуол му се стори, че видът му бе още по-оплешивял от преди.

Малкото бяло кученце с очила се влачеше зад Госипър.

Древният не беше в добра форма. Той имаше само едно око и някакъв белег, който започваше от мястото, където се бе намирало другото и се простираше през бузата му чак до врата.

Той докосна кухината с показалеца си и проследи белега надолу. Липсваха му три пръста, бяха му останали само палец и показалец.

Той вторачи единственото си, блещукащо око в Корнуол.

— Вкопчени един в друг — каза той. — Аз и той. Една стара глиганска мечка, почти толкова долна, колкото и аз. Но аз бях този, който си тръгна, не мечката. Тя ме разкъса, но аз бях този, който си тръгна. Ние я изядохме. Ние я довлякохме до тук и я сготвихме и трябва да призная, че по-жилаво от нейното месо не съм ял през живота си. Жилаво за ядене и трудно за сдъвкване. Но това беше плътта, която най-много ми се е услаждала през живота.

Той се разтърси и се разхили на шегата си. Не му бяха останали почти никакви зъби.

— Сега не бих могъл да я изям — каза той и посочи към все още отворената си уста. — Всичките ми зъби изпопадаха. Знаете ли защо падат зъбите?

— Не, не знам — каза Корнуол.

— Защото вече не ме бива — каза Старият Човек. — Схванат съм в краката. Останала ми е само една здрава ръка. Едното ми око го няма, но тези хора там — каза той, сочейки към групата от Древни, които бяха приклекнали около него — те не смеят да ме закачат. Те знаят, че аз съм подъл и хитър. Винаги съм бил такъв. Нямаше да преживея толкова дълго, ако не бях такъв. Чух, че ти си бог и че носиш светещия меч.

— Да, нося светещия меч — каза Корнуол, — но никога не съм претендирал, че съм бог. Това го направи Счупената Мечка.

Старият Човек издаде пренебрежителен звук.

— Счупената Мечка е много вятърничав — каза той, след което с лакът ръгна Счупената Мечка в ребрата. — Не е ли така, Счупена Мечко? — попита го той.

— Не повече от теб, разрушени човече — каза Счупената Мечка. — Ти си най-вятърничавият сред нас. Вятърът направо излиза от устата ти.

— На него му се иска да заеме моето място, но не може — каза Старият Човек. — Само да вкопча с една ръка врата му и ще го удуша — разбира се с добрата, а не с лошата ми ръка. Ще го сграбча с добрата ми ръка — той се разсмя беззъбо.

— Говориш за добър бой — каза Счупената Мечка, — но нали някой трябва да ти помогне. Ти сам не можеш да се вдигнеш на краката си.

— Не ми се налага да се изправя, за да те удуша — каза Старият Човек. — Мога да си свърша работата и докато си седя.

— Защо е цялата тази караница? — попита Джоунс.

— Опитва се да докаже колко е силен — отговори му Корнуол.

Отвъд мястото, където те се бяха разположили, горяха три огромни огъня, които бяха запалени върху пространството, което се простираше извън скривалището, което даваше скалата. Над огньовете бяха разположени грилове от зелено дърво и на тях се готвеше месото. Всички бяха забързани — жените се суетяха, децата тичаха и лудуваха около тях, кучета, обикаляха уж случайно наоколо. Те хвърляха предупредителен поглед наоколо и същевременно много внимателно наблюдаваха месото на гриловете.

Куун, свит между Хол и Мери, се показа, за да хвърли поглед на кучетата. Мери го изтегли надолу.

— Ти стой мирен — каза му тя. — Знам, че вече се посби с половината от тях и затова те сега те подминават.

Хол се ухили.

— Виждала ли си някога нещо подобно? Изобщо не посмяха да го подгонят. Позволиха му да се настани в ъгъла и го оставиха намира.

— Тъй или иначе — каза Мери, — той ще остане тук. Вече няма какво да им доказва. Справи се с тези, които му наизлязоха и това му стига за днес.

Гиб кимна към Стария Човек.

— Кога да му дам брадвичката? — попита той.

— Дай му време — каза Джоунс. — Вероятно се подготвя за него. Счупената Мечка му е казал, че има подарък, така че той би трябвало да знае. В племето има много специален ред за всичко — тържествен ред. Той не може да се прояви, нетърпеливо. Трябва да се държи много учтиво. Трябва да поддържа своето достойнство.