Клифърд Саймък - Омагьосано странство

Той посочи към нещото, окачено на пръта. Двама от тях отстъпиха назад, за да може той да види по-добре. Нещото имаше човешка форма, но кожата му бе тъмна и почти синя. Имаше дълга, тънка опашка и малки рогчета подаващи се от челото му. Краката му приличаха на копита.

— Ние го уловихме — каза говорителят на-групата. — Хващаме и много други като него. Този тук е малък. Малък, млад и вероятно много глупав. Но ние хващаме и стари — той се облиза. — Добра храна са.

— Храна?

— Готвиш ги на огъня и след това ги ядеш. — Той изигра пантомима, чрез която постави нещо в устата си и го сдъвка. — Вие ядете ли?

— Да, ядем — каза Корнуол. — Но не и демони, нито пък хора.

— Преди много години ядяхме хора — каза Древният.

— Но не и сега. Сега ядем само демони. Хората изчезнаха. Вече няма хора, с които да се храним, а много демони. Има истории, разказвани край лагерните огньове, където се говори за хора, които някога са се ядяли. Днес хората не ни липсват, защото има предостатъчно демони. Ей, този, тук — и посочи към трупа, вързан на пръта — ще бъде добра храна. Не се случва често такива да се въртят наоколо. Вярно, че на всеки ще се падне по съвсем малко, но месото ще бъде крехко — при мисълта за крехкото месце, лицето му се разтегли в усмивка, която разкри всичките му зъби.

Корнуол усети спадане на напрежението. Древните бяха разговорливи и той прие това за добър знак. Никой не би бъбрил с този, който е на път да убие. Той бавно заизследва другите лица. В тях нямаше нито приятелство, нито враждебност.

— Сигурни ли сте, че не сте демони? — попита Древният.

— Сигурни сме — отговори Корнуол. — Аз съм човек като вас. А всички други са мои приятели.

— Демоните са хитри — продължи Древният. — Мразят ни, защото хващаме много от тях, а те не могат да ни направят нищо. Каза, че имате подарък за нас.

— Да, имаме подарък за вас.

Древният повдигна рамене.

— В такъв случай, подаръкът ви не е за нас, а за Стария Човек. Такъв е законът.

Той поклати глава.

— И все пак, вие може да сте демони. Как можем да разберем, че не сте? Бихте ли убили някой демон?

— Да — каза Корнуол, — с удоволствие бихме убили някой демон.

— Тогава идвате с нас.

— С удоволствие ще дойдем с вас.

— Ще потърсим още някой капан и вие ще убиете демона, който ще намерим там. Тогава ще знаем, че не сте демони. Демоните не се избиват взаимно.

— А какво ще се случи, ако в капана няма демон?

— Ще има. Използваме добра примамка. Никой демон не я отминава. А пък и този път сме поставили много специална примамка. Сигурен съм, че ще има демон. Да вървим. Вие ще убиете демона. След това се прибираме у дома. Ще падне добро ядене. Ядене и танцуване. Вие ще дадете вашия подарък на Стария Човек. След това ще седнете и ще поговорите. Вие ще ни разкажете, ние ще ви разкажем. Добре ще си прекараме.

— Това ми звучи добре — каза Корнуол.

Другите Древни също му се усмихваха и издигаха копията си над раменете си. Двамата, които носеха демона, отново вдигнаха пръта. Демонът се поклащаше, а опашката му се влачеше по земята.

Корнуол се обърна и махна с ръка на другите, които чакаха на върха на хълма.

— Всичко е наред — извика той. — Ще отидем с тях.

Те бързо слязоха по хълма. Бъбривият говорител на Древните все още стоеше до Корнуол, докато другите вече се бяха обърнали и тръгнали да се изкачват нагоре по хълма, отправяйки се на север.

— Какво става? — попита Хол.

— Поканиха ни да отидем с тях. Те ловят демони в капани.

— Имаш предвид онова нещо, което носят? — попита Оливър.

Корнуол кимна.

— Трябва да минем покрай още един капан. Искат от нас да убием един демон, за да им докажем, че не сме такива.

— Но това нищо не доказва — отбеляза Снивли. — Хората убиват хора. Само помисли колко много хора са били убити от други. Защо тогава и демоните да не се убиват взаимно?

— Може би Древните просто не разсъждават както трябва — каза Оливър. — Случва се на много хора да им щукват странни идеи.

— Те си мислят, че ние сме демони, така ли? — попита Мери. — Но как е възможно да бъдем, след като нямаме нито рога, нито опашки?

— Те казват, че демоните можели да променят образа си — след това се обърна към Древния: — Моите приятели не могат да говорят вашия език. Те току що ми казаха колко са щастливи, че сме ви срещнали.

— Кажете им — каза Древният, — че довечера ще има голям демонски пир.

— Ще им кажа — обеща Корнуол.

Мери подаде на Корнуол меча му, но преди още той да успее да го пристегне, Древният каза: