Клифърд Саймък: Отново и отново

— Можеш да кажеш на мистър Бентън — рече Сътън, — че не възнамерявам да го издебна от засада.

Хъркимър си взе шапката и я постави на главата.

— Желая ви всичко хубаво, сър — каза той.

— Ами, благодаря ти, Хъркимър — отвърна Сътън.

Вратата се затвори и Сътън остана сам. Погледна отново към екрана. Бентън се опитваше да прикрие топовете си. Оскар се изсмя, плъзна офицера си три квадрата напред и постави в шах царя на Бентън.

Сътън изключи видеофона.

После потърка с ръка гладко избръснатата си брадичка.

Съвпадение или предварително подготвен план? Трудно е да се разбере.

Една русалка се бе покатерила на ръба на фонтана и изправена с осемсантиметровия си ръст, едва успяваше да запази равновесие. Тя подсвирна с уста на Сътън. Той бързо се обърна при подсвирването, но тя скочи във вира и заплува в кръг, като правеше подигравателни жестове.

Сътън се приведе напред, посегна към полицата под видеофона, измъкна оттам информационен указател и бързо го запрелиства.

ИНФОРМАЦИЯ — относно планетата Земя.

Следваха названията на раздели:

Обединения

Обекти

Обичаи.

Тук трябва да е. При обичаите.

Най-после откри ДУЕЛИРАНЕ, отбеляза си индекса и върна указателя на мястото му. След това набра цифрите на диска и щракна лостчето за пряка връзка.

На екрана се появи аеродинамичната, модернистична физиономия на робот.

— На вашите услуги, сър — рече той.

— Обявиха ми дуел — каза Сътън.

Роботът, изглежда, очакваше да му задават въпроси.

— Не искам да се дуелирам — продължи Сътън. — Съществува ли някакъв законен начин да се откажа? Искам да се отдръпна с достойнство, но не държа много на това.

— Няма начин — каза роботът.

— Съвсем никакъв начин ли няма?

— Нямате навършени сто години, нали? — попита роботът.

— Нямам.

— И сте здрав физически и психически?

— Така мисля.

— Да или не? Отговаряйте точно.

— Здрав съм — рече Сътън.

— И не изповядвате някоя официална религия, която забранява да се убива?

— Струва ми се, че бих могъл да се считам за християнин — заяви Сътън. — Доколкото си спомням, имаше някаква заповед да не се убива.

Роботът поклати глава.

— Тя не е валидна.

— Там е казано ясно и определено: „Не убивай!“ — възрази Сътън.

— Точно така — съгласи се роботът. — Но вече никой не вярва в нея. Вие, хората, сами я лишихте от съдържание. Никога не сте я следвали. Или ще я следвате, или ще се отречете от нея. Но не може да отричате нещо, а след това да се позовавате на него.

— Значи здравата съм загазил? — рече Сътън.

— Според поправката от 7990 година — каза роботът, — приета с всеобщо съгласие, всеки мъж под сто години, здрав телесно и психически и необвързан от религиозни запрещения, които се доказват пред съда, трябва да се дуелира винаги, когато го предизвикат.

— Ясно — каза Сътън.

— Историята на дуелите е много интересна — продължи роботът.

— Това е варварски обичай — рече Сътън.

— Може би. Но хората все още са варвари и в много други отношения.

— Ставаш нахален — заяви Сътън.

— До гуша ми е дошло вече от всичко — каза роботът. — До гуша ми е дошло от вашето човешко лицемерие. Твърдите, че сте забранили със закон войната, а в действителност не сте. Просто така сте уредили нещата, че никой не смее да воюва с вас. Казвате, че сте ликвидирали престъпността, и наистина е така, с изключение на престъпленията, извършвани от самите вас. А пък много от престъпленията, които премахнахте, съвсем не са престъпления освен от гледна точка на хората.

— Много си позволяваш, приятелю, като говориш по този начин — тихо рече Сътън.

— Можете да издърпате щепсела винаги когато пожелаете — каза роботът. — Животът няма никаква стойност за мен при работата, с която се занимавам.

Забелязал изражението на Сътън, той побърза да продължи:

— Погледнете нещата от другата им страна, сър. През цялата си история човекът е бил убиец. Още от самото начало той е бил хитър и жесток. Хилаво създание, което се е научило да използва тоягата и камъка, а когато камъкът не е бил достатъчно остър, го я дялал, докато стане такъв. Отначало е имало и други животни, с които той, погледнато реално, едва ли би могъл да се справи. Напротив, те би трябвало да го унищожат. Но човекът е бил хитър, притежавал е тоягата и кремъка и е успял да изтреби мамутите, саблезъбия тигър и всички други зверове, срещу които не би посмял да застане с голи ръце. Така той е станал господар на планетата и постепенно е изтребил всички животни, с изключение на онези, които можели да му служат. Но дори когато се е борил с животните, човекът не е преставал да враждува със себеподобните си. И когато животните са били вече унищожени, той продължил борбата… човек срещу човек и народ срещу народ.