Клифърд Саймък: Отново и отново

— Казвам се Хъркимър — представи се той — и принадлежа на мистър Джефри Бентън.

— Мистър Бентън ли те изпраща?

— Да. Той ви предизвиква.

— Предизвиква ме?

— Да. Нали разбирате, на дуел.

— Но аз нямам оръжие.

— Не може да нямате — рече Хъркимър.

— Никога през живота си не съм се дуелирал — заяви Сътън. — И не възнамерявам да го правя сега.

— Но вие може да пострадате.

— Какво искате да кажете с това, че може да пострадам? Ако съм невъоръжен…

— Не може да сте невъоръжен. Преди година или две правилникът се промени. Всеки мъж под сто години трябва да носи оръжие.

— Но ако все пак някой е без оръжие?

— Ами тогава — всеки, който поиска, може да го гръмне като заек — заяви Хъркимър.

— Сигурен ли си в това?

Хъркимър бръкна в джоба си и извади оттам тъничко книжле. Наплюнчи пръст и запрелиства страниците.

— Тук е написано — рече той.

— Няма значение — каза Сътън. — Вярвам ти.

— Значи приемате предизвикателството?

Сътън се намръщи.

— Май нямам друг изход. Надявам се, че мистър Бентън ще почака, докато си купя пистолет.

— Няма нужда да купувате — каза му радостно Хъркимър. — Донесох ви един по нареждане на мистър Бентън. Той винаги постъпва така. Просто от учтивост, нали разбирате? За всеки случай, ако някой не разполага с пистолет.

Той бръкна в джоба си и му подаде оръжието. Сътън го пое и го сложи на масата.

— Странно изглежда — забеляза той.

Хъркимър се засегна.

— Оръжието е традиционно — заяви той. — Най-доброто, произведено досега. 45-ти калибър. Зарежда се ръчно, а мерникът е изпробван при стрелба до петнадесет метра.

— Това нещо ли се дърпа? — попита Сътън, като посочи.

Хъркимър кимна.

— Нарича се спусък. И не се дърпа. Натиска се.

— А защо ме предизвиква мистър Бентън? — попита Сътън. — Ами че аз дори не го познавам. Никога не съм чувал за него.

— Вие сте известен — каза Хъркимър.

— За първи път чувам подобно нещо.

— Вие сте изследовател — обясни Хъркимър. — Току-що се завръщате от продължителна и опасна мисия. Носите със себе си загадъчно дипломатическо куфарче. Във фоайето ви чакат журналисти.

Сътън кимна.

— Ясно. Когато Бентън убива някого, предпочита той да е известен.

— Наистина е по-добре — каза Хъркимър. — Така се разчува навсякъде.

— Но аз не познавам мистър Бентън. Как ще разбера по кого ще стрелям.

— Ще ви го покажа на телевизора — каза Хъркимър.

Той пристъпи към бюрото, набра някакъв номер и се отдръпна.

— Ето го.

На екрана някакъв мъж седеше пред масичка за игра на шах. Ако се съди по разположението на фигурите, играта беше в разгара си. Срещу него стоеше прекрасно изработен робот.

Човекът протегна ръка, замислено премести коня. Роботът изщрака и доволно се засмя. После придвижи пешка. Бентън присви рамене и се наведе над дъската. Вдигна ръка и се почеса по тила.

— Оскар го е поставил натясно — обясни Хъркимър. — Той винаги го поставя натясно. Мистър Бентън не е спечелил нито една игра през последните десет години.

— Ами защо тогава продължава да играе?

— Защото е упорит — отвърна Хъркимър. — Но и Оскар е упорит.

Той махна с ръка.

— Машините са много по-упорити от хората. Просто така са конструирани.

— Но Бентън сигурно е знаел, когато е поръчал да му направят Оскар, че той винаги ще го побеждава — забеляза Сътън. — Човек просто не може да победи един специализиран робот.

— Мистър Брентън го знае, но не вярва — каза Хъркимър. — Иска да докаже противното.

— Патологичен случай — рече Сътън.

Хъркимър го изгледа спокойно.

— Навярно имате право, сър. Понякога и аз си мисля същото.

Сътън отново се взря в Бентън, който все още бе приведен над дъската и бе захапал със зъби юмрука си.

По гладкото розовобузесто лице прозираха венички, а в замислените очи самодоволно проблясваше култура и общителен характер.

— Сега вече ще го познаете ли? — попита Хъркимър.

Сътън кимна.

— Да, мисля, че ще мога да го разпозная. Не изглежда много опасен.

— Досега е убил шестнадесет души — каза твърдо Хъркимър. — Възнамерява да сложи оръжие, когато станат двадесет и пет. — Той погледна Сътън право в очите и добави:

— Вие сте седемнадесетият.

— Ще се постарая да го улесня — рече кротко Сътън.

— А как бихте желали да стане всичко, сър? — попита Хъркимър. — Традиционен дуел или не?

— Нека бъде кой както може.

Хъркимър изрази неодобрението си:

— Има определени правила…