Клифърд Саймък - Отново и отново

С течение на времето хората ще стават все повече и повече. Естествено, ако се запази раждаемостта. Но много векове ще изминат, докато завладеят цялата Галактика, защото човекът държи само ключовите позиции… по една планета в цяла система, и то не във всяка система. Поради липса на достатъчно хора бяха отминати много светове, а установените стратегически сфери на влияние обхващаха само най-богатите и значими в политическо отношение системи.

Имаше още незавладени пространства, пространства за милион години.

Ако все още съществуват хора след милион години.

И ако обитателите на другите светове позволят на човечеството да оцелее, ако не дойде ден, в който ще пожелаят да платят ужасната цена за унищожението на човешкия род.

А цената щеше да бъде висока, каза си Кристофър Адамс. И все пак ще ни унищожат и това няма да е много трудно. Работа само за няколко часа. Сутринта ще има хора, а до вечерта няма да остане никой. Какво от това, че за смъртта на всеки човек може да платят с хиляда, десет хиляди или дори сто хиляди живота? При определени обстоятелства подобна цена може да се счита за не особено висока.

Дори и сега съществуваха огнища на съпротива, където човек трябваше да внимава при всяка своя стъпка… и дори изобщо да не стъпва там. Като например 61-вата от съзвездието Лебед.

Необходим бе ум… известна търпимост… и голяма, макар и прикрита бруталност, но най-вече самоувереност, дълбокото и непоклатимо убеждение, че човекът е свещен, недосегаем и едва ли не безсмъртен.

Но ето че петима бяха загинали — три човешки същества и два андроида — край една река само на няколко мили от Андрелон, столицата на планетата Алдебаран XII.

Загинали бяха от насилствена смърт, в това нямаше никакво съмнение.

Адамс потърси с поглед откъса от последния доклад на Торн:

„Имало е въздействие отвън. Открихме отвор, прогорен в защитния екран на атомния двигател. Изглежда, използваната енергия е била насочена, защото в противен случай корабът щеше да е напълно разрушен. Автоматиката е задействувала и е отклонила лъча, но корабът е станал неуправляем и се е блъснал в дървото. Околността е силно радиоактивна.“

Бива си го този Торн, помисли си Адамс. Нищо не може да убегне от погледа му. Изпратил е там роботи, докато всичко още е било нажежено.

Но онова, което са открили, е съвсем недостатъчно, за да обясни случилото се. Просто един куп въпросителни.

Петима бяха загинали и с това свършваха установените факти. Защото труповете бяха така обгорени и обезобразени, че не можеха да се разпознаят по никакви белези, липсваха отпечатъци от пръстите и ретината, които биха помогнали да ги идентифицират по досиетата.

Само на няколко метра от овъглените трупове корабът се бе блъснал в едно дърво, беше се усукал около него и почти бе прерязал на две ствола му. Кораб, който също като хората в него не беше регистриран никъде. Единствен по рода си в цялата Галактика и поне засега с неизвестна цел.

Торн добре ще поработи върху останките. Ще постави в солидограф и най-малкото късче разбито стъкло или пластмаса. Те ще бъдат анализирани и начертани, а роботите ще ги прекарат през скенери, които ще разнищят и запишат всичко молекула по молекула.

Възможно е дори да открият нещо. Възможно е.

Адамс отмести настрана доклада и се облегна назад в креслото. Безцелно зачете буква по буква името си върху вратата на кабинета, като сричаше отзад напред с прекомерно внимание. Сякаш никога преди това не бе виждал това име. Сякаш не го знаеше.

След това зачете долния ред:

ИНСПЕКТОР КЪМ БЮРОТО ЗА МЕЖДУПЛАНЕТНИ ВРЪЗКИ, 16-и КОСМИЧЕСКИ СЕКТОР.

И последния ред:

ОТДЕЛ ЗА ГАЛАКТИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ (ПРАВОСЪДИЕ).

Косите лъчи на следобедното слънце проникваха през прозореца, падаха върху главата му и подчертаваха добре оформените посребрели мустаци и косите, започнали да побеляват на слепоочията.

Петима бяха загинали…

Искаше му се да ги прогони от съзнанието си. Имаше и друга работа. Например тази история със Сътън. Донесенията за него сигурно щяха да пристигнат след около час.

Но имаше една снимка… снимка изпратена от Торн, която не му даваше покой.

Разбит кораб, осакатени трупове и широка димяща бразда, прорязала торфа. Сребристата река течеше сред тишината, която се долавяше дори на снимката, а в далечината изтъканите сякаш от паяжина конструкции на Андреналон се извисяваха в леко розовото небе.

Адамс се усмихна вътрешно при мисълта, че Алдебаран XII сигурно е прекрасна планета. Той никога не е бил там и навярно никога няма да отиде… твърде много бяха планетите и човек не можеше дори да мечтае да ги посети всичките.