Клифърд Саймък - Прозрение

— Това са пари, с които си играят децата! — изрева продавачът. — Пари-играчки на драконианската федерация. Ей, тук е написано, върху самите тях! С такива големи букви!

Подаде парите на Харт.

— Махайте се оттук!

— Моля ви! Сигурен ли сте? Не може да бъде, навярно грешите.

— Това ми го каза нашият касиер. Той е експерт, боравил с какви ли не банкноти. И щом той казва, че е така, значи е така!

— Но вие ги видяхте и не ги различихте от истинските.

— Защото не разбирам дракониански! Касиерът обаче разбира!

— Проклет извънземен! — изкрещя Харт във внезапен прилив на гняв. — Само да го пипна!

Продавачът малко поомекна.

— Не бива да се хваща вяра на извънземните, господине. Големи мошеници са.

— Махайте се от пътя ми! — изкрещя Харт. — Трябва да го открия!

Служителят от Бюрото за извънземни не можа да му помогне.

— Не са ни известни създания, подобни на описаното от вас. Да имате случайно снимка?

— Не — каза Харт. — Нямам снимка.

Човекът започна да подрежда каталозите, които току-що бе прегледал.

— Разбира се, това, че го няма в каталозите, все още не означава нищо. Не крием, че не са ни известни всички съществуващи народи. Много са, а и всеки ден се откриват нови. Може би няма да е зле да проверите на космодрума. Нищо чудно там някой да е виждал вашия извънземен.

— Вече проверих. И там никой нищо не знае. Знам, че е идвал на Земята и че може би вече я е напуснал. Никой обаче не си спомня за него. Или пък си спомнят, но не искат да ми кажат.

— Всички тези извънземни са в комбина — каза служителят. — Никога нищо не казват.

Продължи да подрежда каталозите си. Наближаваше краят на работното време и очевидно му се искаше да си тръгне по-бързо. Реши да се пошегува.

— Може да заминете в космоса и да се опитате да го откриете там.

— Нищо чудно и дотам да стигна — отвърна Харт и излезе, като хлопна вратата.

Отправете се в космоса и го търсете. Много забавно. Претърсете милион звезди в радиус от десет хиляди светлинни години. И когато намерите извънземния, му кажете, че си искате одеялото и изчакайте да ви се изсмее в лицето.

След като посетиш милион звезди на десет хиляди години разстояние, одеяло вече няма да ти трябва, защото лично ще си преживял всичко, ще си видял своите герои и ще си се запознал с милион различни обстановки.

И въобще няма да ти трябват нито фабулатори, нито ленти, нито филми. Думите сами ще се разпищят в мозъка ти и ще поискат да излязат, а после буквално ще затрептят по краищата на пръстите ти.

Дай на някой глупак, хванат от гората, пачка детски пари, за да получиш от него нещо, което струва милион. Глупакът ще се усети едва тогава, когато се опита да ги похарчи. След това се скатай някъде и започни да се превиваш от смях при мисълта, че оня стои много по-долу от теб.

Кой бе казал, че само хората лъжат?

Наметни си едно одеяло на раменете и изпрати корабите си на Земята, за да приберат нейния литературен боклук. Забавното е, че дори и не ти идва на ум фактът, че на плещите ти лежи точно това нещо, което може да сложи край на земния монопол върху производството на проза.

„Сега пък на мен ми стана забавно“ — каза си Харт. — „Открия ли те, ще ти го върна тъпкано.“

Анджела се изкачи по стълбите с предложение за примирие. Остави една тенджерка върху масата.

— Нося ти супа — каза. — Знаеш, че ме бива да приготвям супи.

— Благодаря ти, Анджела. Днес бях забравил да ям.

— Каква е тази раница, Кемп? На планина ли отиваш?

— Не. Реших да си дам малко почивка.

— Досега не си ми споменавал за това.

— Току-що взех решението. Съвсем преди малко.

— Съжалявам, че бях груба с теб. Всичко приключи благополучно. Зелената риза и тайфата му успяха да се измъкнат.

— Значи Джаспър може да излезе от мазето.

— Той вече излезе. И ти е много сърдит.

— Това никак не ме смущава. Не ми е приятел.

Анджела седна на един стол и започна да наблюдава как той пълнеше раницата си.

— Накъде си тръгнал, Кемп?

— Трябва да открия един извънземен.

— Тук? В града? Кемп, никога няма да го откриеш.

— Не в града. Ще трябва да го потърся другаде.

— Но наблизо няма никакви извънземни…

— Правилно.

— Ти си се побъркал — изкрещя Анджела. — Не можеш да направиш това, Кемп! Няма да позволя! Как ще живееш? С какво ще се занимаваш?

— С писане.

— С писане? Та ти не умееш да пишеш. Поне без фабулатор.

— Ще пиша на ръка. Ще пиша именно на ръка, колкото и неприлично да ти се вижда това. Ще пиша на ръка, защото ще знам за какво пиша. То ще бъде в кръвта ми, на върха на пръстите ми. Ще съм запознат и с уханието, и с цвета, и с вкуса му!