Клифърд Саймък - Паралелни светове

— В нашите къщи никога няма да ви безпокоят щурци. Материалите, от които са направени, съдържат инсектициди. Никога няма да ви безпокоят комари, мравки, щурци и всяка друга твар.

— Но щурецът съвсем не ми пречи — възпротиви се Уикърс. — Точно това искам да ви обясня. Нещо повече, сигурен съм, че няма да мога да живея в къща, където не могат да се завъдят щурци. Мишките — това е нещо съвсем друго.

— Уверявам ви — заяви продавачът, — в нашите къщи няма мишки.

— Вкъщи също няма да има. Извиках специален човек и той ще ги унищожи.

— Искам да ви попитам още нещо — обърна се Ан към продавача. — Казахте за пералнята, хладилника…

— Разбира се.

— Но нищо не казахте за печката…

— Нима? — учуди се продавачът. — Как съм могъл да забравя! Разбира се, монтираме и печка.

Автобусът пристигна в Клифууд с настъпването на нощта. Уикърс си купи вестник и премина от другата страна на улицата, където се намираше единственото прилично заведение в града.

Поръча си вечеря и едва разгърнал вестника, чу пискливо гласче:

— О, мистър Уикърс!

Отмести вестника. Пред него стоеше Джейн, момиченцето, с което закуси тази сутрин.

— А, Джейн, добър вечер — поздрави той. — Какво правиш тук?

— Дойдохме с мама да купим сладолед — Джейн се покачи на стола и се разположи срещу него. — Къде бяхте целия ден, мистър Уикърс? Ходих у вас, но там имаше един човек, който не искаше да ме пусне. Каза, че слага отрова за мишки. Защо трови мишките, мистър Уикърс?

— Джейн — разнесе се над главите им.

Уикърс вдигна поглед. До него стоеше елегантна и жизнерадостна жена, която се усмихваше.

— Не ви ли пречи, мистър Уикърс?

— Не. Ни най-малко. Толкова е мила.

— Аз съм мисис Лесли — представи се жената. — Майката на Джейн. Отдавна сме съседи, но още не сме се запознали.

Тя седна на масата.

— Чела съм ваши книги — продължи тя. — Много ми харесват. Но не съм прочела всичко. Не ми стига времето.

— Благодаря, мисис Лесли, — каза Уикърс.

„Може би си мисли, че й благодаря, защото е благоволила да прочете някоя от книгите ми.“

— Отдавна се канех да намина към вас — призна мисис Лесли. — Организираме клуб на Мечтателите и името ви е в моя списък.

Уикърс поклати отрицателно глава.

— Времето ми е ограничено. Освен това се придържам към желязното правило да не участвувам в нищо.

— Но — възрази мисис Лесли, — там се занимаваме със същото, което правите и вие.

— Благодаря ви, че сте помислили за мен.

Тя смутено се усмихна.

— Може би ви изглеждаме малко луди?

— Не — възрази той, — в никакъв случай.

— Тогава ни мислите за големи деца?

— Е, ако формулирате мисълта си по този начин — ще се съглася с вас. Замисълът ви наистина ми се струва детинщина.

„Ето, че направих грешка — помисли си той. — Сега ще представи нещата така, като че ли това са мои, а не нейни думи. Всички съседи ще мислят, че именно аз съм нарекъл идеята за клуба детинщина.“

Но думите на Уикърс изглежда не я бяха засегнали.

— За тези, които ценят всяка минута, нашият замисъл наистина може да изглежда като детинщина. Но специалистите смятат, че такъв клуб е едно чудесно занимание извън къщи.

— Не се съмнявам — съгласи се Уикърс.

— Трябва много да се работи. След като изберете епохата, в която бихте искали да живеете, трябва да издирите и прочетете всичко за нея и всеки ден да си водите дневник. Необходимо е да описвате своето въображаемо всекидневие с най-големи подробности, а не само с по едно-две изречения, така че на всички да им е интересно като ви слушат.

— В историята е имало множество увлекателни епохи — обади се Уикърс.

— Колко ми е приятно да го чуя — възкликна мисис Лесли. — Ще ми посочите ли някоя. Коя епоха бихте си избрали например вие, мистър Уикърс?

— Извинете ме. Никога не съм се замислял за това.

— Но вие казахте, че те са много.

— Разбира се. И все пак, ако се помисли добре, нашата епоха е не по-малко увлекателна от другите.

— Но сега нищо не се случва.

— Напротив, именно сега стават много интересни неща — възрази Уикърс.

Той изпитваше съжаление към тези възрастни хора, които се преструваха, че живеят в друг век, и заявяваха на всеослушание, че не могат да живеят в своето време. С желанието си поне за миг да се потопят в застоялото очарование на чуждия живот, те явно прикриваха своята вътрешна празнота. Той си спомни разговора на двете жени в автобуса. Какво удовлетворение може да получи човек от въображаемия живот в миналото? Животът на самия Пепис сигурно е бил изпълнен със скитания и с най-различни срещи. Кръчмички, където може да се получи парче сирене и чаша вино, представления, сборища, разговори дълго след полунощ и накрая — най-различни грижи, толкова естествени за Пепис колкото са неестествени за тези фантазьори.