Клифърд Саймък - Децата на нашите деца

— Искате да кажете, че имат само нокти и зъби…

— Имате предвид оръжие, нали, сър? Те не се нуждаят от оръжие. Те са невероятно бързи и силни. Изпълнени са с безразсъдна кръвожадност. Убиват ужасно много хора. Разкъсват ги на парчета и продължават да убиват. Могат да прокопават тунели под укрепленията ни и да разбиват яки стени…

— Това е невероятно! — обади се министърът на правосъдието.

— Прав сте — съгласи се Гейл. — Но ви казвам самата истина. Отблъсквахме ги почти двайсет години, но можем да предвидим края. Предвидихме го няколко години след като пристигнаха. Разбрахме, че имаме само една възможност — да отстъпим. И единственото място за отстъпление беше миналото. Не сме в състояние повече да ги отблъскваме. Повярвайте ми, господа, след петстотин години земята стига до своя край.

— Те обаче не могат да ви последват през времето — отбеляза президентът.

— Ако искате да кажете дали могат да пътуват във времето като нас, аз съм почти съвсем сигурен, че не могат. Не са такива същества.

— В думите ви има сериозно противоречие — каза министърът на външните работи. — Описвате тези извънземни нашественици като обикновени свирепи зверове. Навярно разумни, но все пак обикновени животни. За да може разумът да се въплъти в техника, каквато е необходима, за да се построят, предполагам, бихте ги нарекли космически кораби, на тях ще им трябват съответните крайници — ръце, пипала, нещо такова.

— Те ги имат.

— Но вие казахте…

— Извинете ме — прекъсна го Гейл. — Просто не мога да ви разкажа всичко наведнъж. Те имат крайници с нокти. Имат други крайници, които завършват с нещо като ръце. Имат и пипала. Те представляват странен еволюционен случай. Очевидно поради неизвестна причина в еволюционното им развитие не е отпаднала нито една от възможностите, както се е случило със земните същества. Развивали са нови органи и способности, но не са губили онези, които вече са притежавали. Запазили са абсолютно всичко… Предполагам, че ако са искали, са можели да създадат изключително съвършени оръжия. Често сме се чудили защо не са го направили. Нашите психолози смятат, че знаят причината. Твърдят, че тези извънземни са войнствена раса. И че се гордеят с убийствата. Може да са развили способността си да пътуват, в космоса единствено, за да открият кого още да убиват. За тях убийството е личен въпрос, изключително лично изживяване, както някога религията за човешката раса. И тъй като въпросът е толкова личен, той трябва да се решава лично, без механична помощ. Трябва да се решава с нокти, зъби и отровна опашка. Може би възприемат механичните средства за убиване както сигурно се е отнасял към първите огнестрелни оръжия рицарят отпреди няколкостотин години — с презрение, като към оръжие на страхливец. Навярно всички те постоянно трябва да доказват мъжеството и егото си и единственият начин да го правят е убийството, извършено лично. Персоналният им статус, самооценката им, мнението на другите за тях вероятно се основават на качеството и количеството на убийствата им. Щом свърши битката, те изяждат жертвите си, поне толкова, колкото могат, но разбира се, не ни е известно дали просто задоволяват глада си, или извършват някакъв ритуал. Всъщност ние не знаем почти нищо за тях. Сами се досещате, че не сме общували с извънземните. Снимахме ги и подлагахме мъртвите на проучване, но това е съвсем повърхностно разбиране. Те не водят война. Нямат действителен боен план, нито стратегия. Ако имаха, отдавна да са ни унищожили. Извършват внезапни нападения и после се оттеглят. Не се опитват да завладяват територия. Не грабят. Очевидно единственото, което искат, е да убиват. Понякога ни се струваше, че съзнателно не ни унищожават, сякаш ни пазеха, за да продължаваме да задоволяваме жаждата им за кръв.

Уилсън погледна момичето, което седеше на канапето до Гейл, и долови сянката на ужас легнала върху лицето й.

— Двайсет години, казвате — рече Сандбърг. — Отблъсквали сте тези същества в продължение на двайсет години.

— Сега се справяме по-добре — каза Гейл. — Или поне се справяхме по-добре преди да започнем да се оттегляме. Вече имаме оръжия. Отначало нямахме. Когато пристигна космическият им кораб, на Земята вече от сто години нямаше нито войни, нито оръжия. Тогава щяха да ни изтребят до крак, ако водеха тотална война, но както вече ви обясних, това не беше тотална война. Дадоха ни време да изградим някаква защита. Започнахме да произвеждаме оръжия, някои, от които доста съвършени, но дори вашите оръжия няма да са достатъчни… навярно даже вашите ядрени оръжия. Но никое нормално общество…