Клифърд Саймък: Заложници в Рая

При все че се старая, помисли си той. Боже мой, колко упорито се старая и съм се старал.

После внимателно и предпазливо стана и се протегна, защото както изглежда, болеше го цялото тяло. Всичко това се дължи на спането на открито, помисли си той. Това е причината. Това спане на вятъра и влагата от реката без дори едно скъсано одеялце отгоре му. Нищо което да покрие голотата му, защото единственото му облекло беше панталона, отрязан над коленете. След като се протегна порядъчно, той се замисли дали да изправи кръста преди утринната си молитва и възможна ли е молитва при прекатурен кръст. В крайна сметка, рече си той, кръст имаше, полегнал кръст, а същността и смисъла на кръста е в символа му, не в положението в което се намира.

Продължи да стои така и да се бори със своето съзнание. Опита се да погледне в душата си и в безмълвното тайнство отвъд неговата душевност, което не се поддаваше на никакво разбиране. Нямаше проникновение и нямаше отговор, какъвто и никога не е имало. Защото мислите му се свеждаха единствено до обгорялото от слънцето и лющещо се тяло, до ожулените му от коленичене в пясъка колене, до възела на глада, стягащ корема му и до вечния въпрос дали беше се закачил някой сом на герима, който беше заложен от предната вечер.

След като няма още отговор, рече си той, след толкова месечно чакане, след толкова търсене на този отговор, причината е може би, че просто няма отговор и той се е захванал с нещо съвсем безсмислено. Може би чукаше на вратата на стая, в която няма никой. Може би зовеше нещо, което не съществува и никога не е съществувало или пък го зовеше с име, непознато за него.

Макар че името, помисли си той, няма значение. Името е просто една форма, една рамка в която човек би могъл да се побере. Всъщност това, което търсеше, беше съвсем просто — разбирателство и вяра — дълбочината на вярата и силата на разбирателството, които хората от миналото са имали и поддържали. Трябва, опитваше се той да убеди себе си, да има основание — база за това, че религията съществува, че я има. Човечеството като цяло не може да е съвсем грешно. Религиозното вярване, независимо какво е, трябва да е нещо повече от едно изобретение на човека, с което е искал да запълни болезнената празнота в сърцето си. Дори древните неандерталци са полагали мъртвите си в такова положение, че изправяйки се за втори живот да бъдат с лице към изгряващото слънце. Разпръсквали в гроба шепа червена охра, която символизирала втория живот. Оставяли при мъртвите и оръжията и принадлежностите, които щели да им потрябват в техния втори живот.

А той трябваше да узнае! Трябваше да издевателства над себе си, но да узнае! И ще узнае, когато овладее и канализира себе си, за да може да стигне дълбоко в скритата природа на съществуванието. Там някъде, в този мистичен водовъртеж той ще открие истината.

Живота навярно е нещо повече от едно пребиваване на земята, независимо колко е дълго! Не може да няма друга вечност там някъде отвъд, събудената и възобновена безсмъртна плът.

Днес, точно в този ден, той ще се посвети, ще се отдаде отново. Днес ще остане по-дълго на колене, ще се абстрахира от всичко друго и ще проникне по-дълбоко в търсенето, с което се е захванал. Днес може би е денят. Някъде в бъдещето беше часът и минутата и разбирането и вярата му; и никой не можеше да каже кога този час ще удари. Може би е съвсем близо за него, той ще има нужда от всичките си сили, затова ще закуси най-напред, даже преди утринната молитва. И с нови сили и нова енергия ще се впусне в търсене на истината.

Мина покрай пясъчната яма в посока на върбите, където беше вързал геримите си и ги изтегли. Излязоха с лекота, защото нямаше нищо на тях.

Костеливата топка на глада го присви още по-силно при вида на празните въдици.

Ясно, пак тези речни миди. Устата му се изкриви в отвращение при мисълта за тях.

Б. Дж. почука силно с молива по масата, за да покаже, че съвещанието започва. С усмивка на благоразположение обхвана с поглед аудиторията.

— Радвам се да ви видя между нас, Маркус, — каза Б. Дж. — Не ни дарявате често с тази чест. Подразбрах, че имате някои проблеми.

Маркус Епълтън впери сърдит поглед в отговор на благоразположението на Б. Дж.

— Да, Б. Дж. — каза той, — има някои проблеми, но те не се отнасят само до мен.

Б. Дж. бързо погледна към Фрост.

— Как е новата организация по спестяванията, Дан? Разчитаме на теб. Трябва да се посъживи. Чувам, че много се влага в марки и монети.