Клифърд Саймък - Върколак

Това, че бе попаднал в емоционален капан, не беше техен проблем, макар там, в параклиса, да го бяха превърнали в свой. Нямаше никакво значение, че самите те не бяха способни на такива чувства — макар че, като се замисли за това, той се зачуди дали емоционалният капацитет на Търсача не бе толкова голям, колкото и неговия.

Но да бъде отхвърлен, да бъде изгонен от Земята да се скита из Вселената, му се струваше повече, отколкото би могъл да понесе.

Корабът го чакаше вече почти готов и зависеше само от него — да замине или да остане. Макар Администрацията да му беше дала ясно да разбере, че е за предпочитане да замине. Всъщност нямаше какво да спечели като останеше освен слабата надежда, че някой ден отново може да стане човек.

И ако можеше да стане — само да можеше — щеше ли да го иска?

Мозъкът му кънтеше от отсъствието на отговор и той стоеше, загледан през прозореца, без да вижда улицата. Към действителността го върна почукване на вратата. Тя се отвори и Блейк вида стража, който стоеше в коридора.

После влезе някакъв мъж и за миг, полуослепен от ярката слънчева светлина на улицата, — Блейк не можа да го познае. Сетне видя кой е.

— Сенаторе — каза той и тръгна към влезлия, — много любезно от ваша страна да дойдете. Не мислех, че ще го сторите.

— Защо да не дойда? — попита Хортън. — В писмото си казвате, че бихте искали да разговаряте с мен.

— Не знаех дали ще искате да се срещнем — отвърна Блейк. — В края на краищата, навярно имам известен принос за резултата от референдума.

— Навярно — съгласи се Хортън. — Да, навярно имате. Стоун постъпи крайно неетично, като ви използва за ужасяващ пример. Макар че трябва да му отдам дължимото — използва ви изключително ефикасно.

— Съжалявам — рече Блейк. — Точно това исках да ви кажа. Бих дошъл да ви видя, но изглежда, че за момента съм под някаква мека форма на арест.

— Е, вижте — каза Хортън. — Струва ми се, че има какво още да си поговорим за това. Референдумът и последствията от него, както можете да се досетите, са доста болезнен въпрос за мен. Онзи ден си подадох оставката. Честно казано, ще ми трябва малко време, за да свикна, че вече не съм сенатор.

— Няма ли да седнете? — покани го Блейк. — Може би на онзи стол. Мога да намеря и малко бренди.

— Добра идея — рече сенаторът. — Подкрепям я с цялото си сърце. Тъкмо е време да започнем с пиенето за деня. Онзи път, когато дойдохте в къщата ми, нали си спомняте, пийнахме бренди. Не знам дали си спомняте, но беше наистина от най-доброто. Той седна на стола и огледа стаята, после каза:

— Личи, че се грижат добре за вас. Това е най-малко офицерска квартира.

— И с часовой пред вратата — допълни Блейк.

— Е, сигурно малко се страхуват от вас.

— Може и да е така. Но не е необходимо.

Блейк отиде при барчето, извади бутилка и две чаши, върна се и седна на канапето с лице към Хортън.

— Доколкото разбирам — каза сенаторът, — вие се готвите да ни напуснете. Казаха ми, че корабът е почти готов.

Блейк кимна, наля и подаде едната чаша на сенатора.

— Малко се чудех за кораба — отвърна той. — Без никакъв екипаж. Само аз. Напълно автоматичен. Да постигнат всичко това само за една година…

— О, не е за една година — възрази сенаторът. — Никой ли не си е направил труда да ви разкаже за кораба?

Блейк поклати глава.

— Обясниха ми. Казаха ми кои лостове да натискам и кои копчета да въртя, за да отида, там, където искам. Как работят машините за храна и за поддържането на кораба. Но това е всичко, което ми казаха. Аз питах, разбира се, но не ми отговориха. Изглежда, основният им проблем е да ме изхвърлят колкото може по-бързо от Земята.

— Разбирам — отвърна сенаторът. — Вечната игра на военните. Наследство от старите дни. Правителствени канали и прочее. И най-вече секретност. — Той разклати брендито в чашата си и вдигна поглед към Блейк. — Не е трябвало да се страхувате, ако това искахте да кажете. Това не е капан. Корабът ще изпълни всичко, което са ви казали.

— Радвам се да го чуя.

— Корабът не е построен — продължи Хортън. — Може да се каже, че е отгледан. От четирийсет или повече години постоянно е върху чертожните маси. Проектираха го отново и отново. Построяваха го и после пак го разглобяваха, за да добавят нови подобрения или нова конструкция. Подлагаха го на безброй изпитания. Нали разбирате, опит за построяване на съвършен кораб. В него са вложени милиони човекодни и милиарди долари. Това е кораб, който може да работи вечно, и в него човек може да живее завинаги. Това е единственият начин личност, създадена като вас, да излети в космоса и да върши работата, за която е предназначена. Блейк сбърчи вежди.