Клифърд Саймък - Върколак

Блейк сгъна вестника на две и седна да я прочете.

„ВАШИНГТОН, СЕВЕРНА АМЕРИКА — Двамата сенатори от Северна Америка ще водят двубой по предложението за толкова оспорваната програма за биологично инженерство по време на започващата регионална анкета. Очакват се политически фойерверки. Нито едно предложение през последните години не е увличало до такава степен общественото въображение, независимо от огромните противоречия, които съществуват в днешния свят. Двамата северноамерикански сенатори са на диаметрално противоположни позиции, както всъщност са били и през по-голямата част от политическите си кариери. Сенатор Чандлър Хортън заема твърда позиция в подкрепа на проекта, който в началото на следващата година ще бъде подложен на световен референдум. Сенатор Соломон Стоун е решително против него.

Това, че тези двама души са от двете страни на барикадата, не е новост. Но политическото значение на въпроса е много по-сериозно поради така нареченото «правило на единодушно съгласие», чрез което по специални въпроси като този, подложени на световен референдум, трябва да бъде одобрен мандатът на гласоподавателите за Световния сенат в Женева. Ето защо, ако вотът е положителен, сенатор Стоун ще трябва да заяви, че ще гласува в Сената в подкрепа на тази мярка. В противен случай ще трябва да подаде оставка и ще се проведат специални избори за попълване на овакантеното му място. В тях ще могат да участват единствено кандидати, предварително заклели се, че ще поддържат въпросната мярка. Ако референдумът се обяви против нея, сенатор Хортън ще се окаже в същото положение.

В миналото, когато се е стигало до такава ситуация, някои сенатори са запазвали мястото си, гласувайки в полза на предложенията, срещу които преди това са се противопоставяли. Повечето наблюдатели са съгласни, че нито Стоун, нито Хортън ще постъпят така. И двамата са заложили политическия си живот и репутация. Политическите им възгледи са в противоположните полюси на спектъра и през годините личната им взаимна антипатия се е превърнала в легенда. Смята се, че след толкова много време нито един от тях…“

— Извинете, господине — каза Къщата, — но Горният етаж ме информира, че ви се е случило нещо странно. Надявам се, че сте добре.

Блейк вдигна поглед от вестника и каза:

— Да. Добре съм.

— Но може би — настоя Къщата — не е лоша идея да се подложите на лекарски преглед.

Блейк остави вестника и отвори уста — после решително я затвори. В края на краищата, колкото и досадна да беше, Къщата се грижеше за неговото добро. Тя беше сервомеханизъм и единствената и мисъл и цел бе да служи на човека, когото подслонява.

— Навярно си права — отвърна той.

Защото беше несъмнено, че нещо не е наред. За по-малко от двайсет и четири часа на два пъти му се бе случило нещо странно.

— Във Вашингтон има един лекар — каза той. — В болницата, където ме откараха, за да ме съживят. Май се казва Даниълс.

— Доктор Майкъл Даниълс — потвърди Къщата.

— Ти знаеш името му?

— Архивът ни за вас наистина е съвсем пълен — поясни Къщата. — Как иначе бихме могли да ви служим както трябва?

— Значи имаш телефонния му номер? Можеш да му позвъниш?

— Ама разбира се. Ако желаете.

— Моля те — рече Блейк.

Остави вестника на масата, изправи се и влезе в дневната. Седна пред телефона и малкият видео екран светна и затрептя.

— Само след, минутка, господине — каза Къщата.

Екранът се проясни и в него се показаха главата и раменете на доктор Майкъл Даниълс.

— Безпокои ви Андрю Блейк. Помните ли ме?

— Естествено, че ви помня — отвърна Даниълс. — Тъкмо снощи се питах за вас. Как я карате?

— Физически съм добре — рече Блейк. — Но имам… е, докато не откриете нещо друго, предполагам, че бихте ги нарекли халюцинации.

— Но вие не смятате, че са халюцинации.

— Напълно сигурен съм, че не са — отвърна Блейк.

— Можете ли да наминете насам? — попита Даниълс. — Бих искал да ви прегледам.

— Ще се радвам да намина, докторе.

— Вашингтон се пръска по шевовете — каза Даниълс. — Всичко е пълно. Хората идват за анкетата по био-инженерството. Точно от другата страна на улицата срещу нас има паркинг за къщи. Можете ли да почакате, докато проверя?

— Мога — отвърна Блейк.

Лицето на Даниълс изчезна и на екрана затанцува мъглявият, нефокусиран образ на кабинета. Гласът на Кухнята извика:

— Овесената каша е готова и чака. Има и препечени филийки. И яйца с бекон. И каничка с кафе.