Клифърд Саймък - Върколак

„Мили Боже — помисли си Блейк, — ето, че отново имам халюцинации!“

— Ако си гладен — каза той, — ела. Има ли нещо специално, което би искал да хапнеш?

— Аз ям всичко, което може да яде Homo sapiens — отвърна създанието. — Не съм придирчив. Изглежда, метаболизмът ми възхитително повтаря този на обитателите на Земята.

Приближи се до кошницата и Блейк вдигна капака.

— Изглежда, появяването ми от яза не те е обезпокоило — рече създанието.

— В никакъв случай — отвърна Блейк. Опитваше се да мисли бързо, но не можеше да насочи мислите си, накъдето му се искаше. — Тук имаме сандвичи, торта и купа със… според мен… а, да, картофена салата. И малко яйца с подправки.

— Ако не възразяваш, ще си взема два от тези сандвичи.

— Заповядай — покани го Блейк.

— Няма ли да се присъединиш към мен?

— Закусвах съвсем скоро.

Създанието седна на земята с по един сандвич във всяка ръка и лакомо започна да яде.

— Трябва да ме извиниш заради лошите маниери — каза то, — но не съм ял нормална храна вече почти две седмици. Иначе не съм лаком. Хората, които се грижеха за мен, ми оставяха истинска храна. А не като повечето други — само купичка мляко. По треперещите му мустаци полепваха трохички и то продължаваше да яде. Справи се с двата сандвича, протегна ръка над кошницата и попита:

— Нали не възразяваш?

— В никакъв случай — отвърна Блейк.

Създанието си взе трети сандвич и после каза:

— Извинявай, но колко от теб сте тук?

— Колко от мен ли?

— Да, от теб. Колко от теб сте тук?

— Ами — рече Блейк, — тук има само един от мен. Как би могло да има и други?

— Много глупаво от моя страна, разбира се — отвърна, създанието, — но когато те видях, можех да се закълна, че сте повече от един от теб. И то започна да яде третия сандвич, но малко по-бавно, отколкото предишните два.

Когато го изяде, лекичко опипа мустаците си, изтупа трохичките и каза:

— Много ти благодаря.

— Няма защо — отвърна Блейк. — Сигурен ли си, че не искаш още?

— Мм… не сандвич. Но ако ми дадеш малко торта…

— Вземи си — каза Блейк.

Създанието си взе.

— Виж сега — рече Блейк. — Ти ми зададе въпрос. Според теб ще бъде ли справедливо и аз да те попитам нещо?

— Съвсем справедливо, наистина — отвърна създанието. — Питай.

— Чудех се — каза Блейк — точно кой и какъв си ти.

— О — рече създанието, — аз си мислех, че знаеш. Изобщо не ми дойде наум, че няма да ме познаеш.

Блейк поклати глава.

— Съжалявам, но не те познах.

— Аз съм Брауни 1 1 Брауни — Добър елф, който тайно помага нощем в домакинските задължения. — Бел. пр. — отвърна то и се поклони. — На вашите услуги.

Доктор Майкъл Даниълс го чакаше и щом видя Блейк, попита:

— Как се чувствате тази сутрин?

Блейк мрачно се усмихна.

— Не чак толкова зле, след като прегледах онова, което ми дадохте вчера. Да са останали още някакви тестове?

— Като че ли изчерпахме всички възможни — призна Даниълс. — Има още един-два, ако…

— Не, благодаря.

Даниълс посочи стола.

— Разполагайте се. Трябва да си поговорим за някои неща.

Блейк седна. Даниълс придърпа пред себе си дебела папка и я отвори.

— Струва ми се — каза Блейк, — че се опитахте да разберете какво може да се е случило в космоса — искам да кажа, какво може да се е случило с мен. Постигнахте ли някакви резултати?

Даниълс поклати глава.

— Никакви. Прегледахме списъците на пътниците и екипажите на изчезналите кораби. Тоест прегледа ги Космическата администрация. Интересуват се от случая, колкото и аз, навярно дори повече.

— Списъците на пътниците не биха ви казали много — рече Блейк. — Аз бих фигурирал в тях само като име и ние не знаем…

— Вярно е — прекъсна го Даниълс, — но има също и отпечатъци от пръстите и гласа. А вас ви нямаше там.

— Някак си съм излязъл в космоса…

— Да, знаем това. Освен това някой ви е замразил. Някой си е направил труда да ви замрази. Ако можехме да открием защо го е сторил, щяхме да разберем много повече. Но, разбира се, когато изчезне корабът, заедно с него изчезват и документите.

— Аз също размишлявах над въпроса — каза Блейк. — Ние през цялото време приемаме, че съм бил замразен, за да бъде спасен животът ми. Което означава, че това е било направено преди да се случи онова, което се е случило с кораба. Откъде някой е знаел какво ще стане? О, предполагам, че има ситуации, в които това е възможно. Но замисляли ли сте се някога, че може да съм бил замразен и изхвърлен от кораба, защото не са искали да съм на борда му, защото съм направил нещо или са се страхували от мен, или нещо подобно?