Клифърд Саймък - Избор на богове

В далечна перспектива, от „планината“ на моята възраст като че ли виждам край, точка, отвъд която не можем или може би няма да поискаме да отидем. Отвъд която, може би, няма да дръзнем да отидем. Но си мисля, че крах, какъвто преживяха технологиите, вече няма да има, ако не настъпи ден, в който някой не се намеси и не прекрати това тук, което става на тази планета. Оставен сам на себе си, човек не би сложил точка. Човек винаги трябва да прави следващата крачка и да открива едва след като я е направил, че тя не е последна. Днес мога да си представя бъдещето само дотам, защото не разполагам с данни да разпростра въображението си отвъд определена точка. Но когато човекът достигне тази точка, където моето въображение е безсилно, той ще разполага с информацията, която ще му позволи да измести тази точка далеч в бъдещето. Няма да има спиране. Ако човекът упорства докрай, няма да бъде спрян. Въпросът според мен е, не дали той ще упорства, а дали има право на това. Потръпвам, когато си представя човека, онова праисторическо чудовище, как продължава да съществува във време и свят, в които не му е мястото…

— Не знам — каза Харисън и погледна Джейсън. — Как мога да ви убедя? Искаме само да изпратим малка група хора тук, за да изучат парапсихическите ви способности, в замяна, на което…

— Вече ви казах — настоя Джейсън, — че тези умения не могат да се придобиват чрез обучение. Очевидно отказвате да повярвате в това.

— Мисля — каза Харисън, — че блъфирате. Е, добре, блъфирате. Какво повече искате? Кажете, какво искате?

— Не притежавате нищо ценно, което да поискаме — каза Джейсън. — Това е другото, в което няма да повярвате. Нека да ви го кажа още веднъж. Човек или притежава парапсихични способности, или не. Или цивилизацията му е технологична, или не е. Те взаимно се изключват, защото докато човек държи на технологиите, той не може да придобие парапсихични способности. От друга страна, веднъж придобил ги, той няма нужда от технологии. Не искаме никой от вас да дойде тук под предлог, че ще изучава това, което знаем или можем, даже и да сте искрени в намеренията си. Казвате, малка група. Е, в началото ще бъде малка, после ще дойдат още малко и още малко. А когато разберете, че няма как да овладеете тези способности, е, тогава ще се преселите тук. Това е поведенческият модел на технологичното общество — да заграбва и да потиска, да заграбва и да потиска…

— Но ако сме искрени? — запротестира Ренълдс. — Ако наистина го искаме, а, разбира се, ние точно това искаме. Ние сме честни към вас.

— Казах ви, че няма да стане — бе категоричен Джейсън. — Ако искате да придобиете парапсихични способности, не е задължително да идвате на Земята. Нека онези, които искат да ги притежават, да се лишат от всичко, което имат, и да живеят така две хиляди години. В края на този период може и да дочакат резултати, макар и да не ви го гарантирам. Ние не подозирахме нищо, докато не ни се случи. За нас беше по-лесно, отколкото ще бъде за вас. Разликата е в отношението на хората, които целенасочено работят в тази посока, и това може да осуети придобиването на такива способности.

— Това, за което говорите — намеси се Джон, — е една комбинация от нашия и вашия начин на живот. Вие виждате голямо предимство и за двете страни, ако намеренията ви се осъществят. Ако някои от вашите хора открият пътя, вие ще си мислите, че сте постигнали целта. Но няма да е така. Ако някои от вас придобият парапсихични способности, те ще се отчуждят и ще имат към вас същото отношение, каквото имаме ние сега.

Харисън изгледа бавно и последователно всеки един от седящите около масата.

— Вашето високомерие е ужасяващо — не се сдържа той.

— Не сме високомерни — възрази Марта. — Високомерието ни е абсолютно чуждо.

— Високомерни сте — настоя Харисън. — Приемате, че сега живеете по-добре отпреди. Колко по-добре, не знам. Презирате техниката. Гледате на нея с надменност, а може би повече с паника, забравяйки, че ако не беше техниката, всички щяхме още да клечим в пещерите.

— А може би — каза Джейсън — ако не бяхме задръстили живота си с машини…

— Но не сте сигурни…

— Не, разбира се, че не сме — отвърна Джейсън.

— Тогава да забравим нашия спор — каза Харисън. — Защо да не можем…

— Обяснихме ви нашата позиция — не отстъпи Джейсън. — Трябва да ни вярвате, когато ви казваме, че не можем да ви научим на парапсихология. Това е нещо, което не може да се усвои. Трябва да го откриете вътре в себе си. И трябва да ни вярвате, когато ви казваме, че не искаме никакви свръхтехнологии. Ние, хората от тази къща, нямаме нужда от тях. Индианците не смеят да се докосват до машини, защото те ще съсипят живота им. Те живеят заедно с природата, а не за нейна сметка.