Клифърд Саймък - Избор на богове

— Нашите контакти не бяха задоволителни.

— Може и техните да не са били. Но ако са установили някакъв контакт въобще с разумните същества, с които ние сме се срещали, едно от първите неща, които щяха да научат, е, че други като тях са посещавали планетата им, при това по съвсем различен начин от техния. Тези хора не са глупаци, Джейсън. Могат да съберат две и две.

— Но нали не си чул нищо такова? Дори и намек за това? През цялото време, докато си бил на планетата, не си чул нищо, нали?

Джон поклати глава.

— Само че все пак са открили Земята и няколко месеца след това са изпратили изследователски кораб да я посети. Трябва да разберете обаче, че не успях да проникна в техните държавни или научни кръгове. Всичко, което чух, беше мнението на обикновените хора.

— Мислиш ли, че ако правителството им е знаело за това, то е могло да го запази в тайна?

— Сигурно. Не знам по каква причина, но е напълно възможно. В света винаги е съществувала секретност.

Леко течение достигна до тях откъм коридора.

— Това е Червеният облак — надигна се Джейсън и отиде да посрещне стария си приятел, който в този момент влезе в стаята.

— Съжалявам, че те измъкнах така, Хорас — каза той, — но ги очакваме призори.

— За нищо на света не бих пропуснал такова бдение — каза Червения облак.

— Бдение?

— Разбира се. Обичай на старите варвари отвъд Голямата вода, а не приумица на индианците.

— Имаш предвид бдението до леглото на смъртника?

— Ала този път — каза Хорас, — смъртникът е една планета и един народ. Моята планета и моят народ.

— Възможно е да са се променили — обади се Марта. — Разполагали са с хиляди години, за да развият нов начин на мислене и нов морал, малко да поузреят. Това може да е — вече различна култура.

Джейсън поклати глава.

— От това, което ни каза Джон, не личи да е така. Той е прекарал известно време с тях и според него това е същата култура, малко по-напреднала може би, малко по-прецизна в действията си. Стереотипите трудно се променят. Една машина винаги влияе зле на човека. Тя го прави по-брутален. Той служи като буфер между себе си и обкръжението си и това е пагубно за него. Това поражда опортюнистични инстинкти и алчност, което дехуманизира човека.

— Изплашен съм — продума отново той, — ако това е, което искате да чуете от мен.

— Изпратих кану нагоре по реката — каза Червения облак — да съобщи на Стенли. Нали така се казваше? Не разбирам защо си създаваме грижи с него…

— Проблемът засяга всички нас. Той има право да бъде тук, стига да пожелае. — Спомни си каква измишльотина каза. Били сме „временен фактор“…

— Сигурно е прав — промълви замислено Джейсън. — Трилобитите също са били временен фактор. Както и динозаврите. Роботите имат всички основания да вярват, че ще ни надживеят.

— Ако е така. — каза Червеният облак, — пада им се.

Те пристигнаха призори и малкият им летателен апарат кацна меко в царевичната нива. Докато се приземяваше, машината помете и разпиля един кръстец и размаза три тикви. Малката група посрещачи, състояща се от четирима човека и един робот, ги чакаше в самия край на нивата. Джейсън знаеше, че наоколо са се изпокрили и други роботи, които наблюдаваха със страхопочитание машината, слязла от небето. Когато люкът се отвори, двама мъже се подадоха навън. Бяха високи и слаби, облечени в прости сиви панталони и якета, с кепета на главата.

Джейсън закрачи през нивата към тях. Те се упътиха да го посрещнат.

— Вие сте Джейсън Уитни, нали? — каза единият от тях. — Този, с когото разговаряхме снощи.

— Да, аз съм — отвърна Джейсън. — Добре дошли отново на Земята.

— Казвам се Ренълдс — каза единият от пришълците и протегна ръката си. — А това е Харисън.

Джейсън им стисна ръцете.

— Ние не сме въоръжени — каза Харисън, — но имаме защита. Речта му звучеше почти ритуално.

— Нямате нужда от защита тук — успокои го Джейсън. — Ние сме високо цивилизовани. Не сме склонни към насилие.

— Никога не се знае — измърмори Харисън. — В края на краищата ние сме били разделени няколко хиляди години, време, достатъчно, за да се променим. Разбира се, срещата не е като с извънземни, макар и да не е много по-различна в някои отношения. Миналата нощ, господин Уитни, се опитахте да ни заблудите.

— Не разбирам…

— Думите ви целяха да ни накарат да повярваме, че не сте бил уведомен за нашето пристигане. Не знам как е станало, но очевидно сте знаели. Вие не показахте никаква изненада, а ако не знаехте, щяхте да сте изненадан. Опитахте се да представите пристигането ни като нещо с незначителни последици.