Клифърд Саймък - Избор на богове

Черния скитник направи още една огромна крачка и Дейвид понечи да избяга, но внезапно се извъртя и се изправи с лице към настъпващата сянка. Ако избягам — си мислеше си той, ще продължа да бягам и никога няма да спра. Животът му щеше да мине в непрестанно бягство, както неговият народ вечно беше бягал, бягал, бягал… Сега вече нямаше повече нужда да бяга.

Сянката приближаваше и той можа да я разгледа по-добре, макар че тя се привеждаше напред и хищно посягаше към него. Видя крака като дънери, масивен торс, малка главичка и хищни ръце, готови да го сграбчат.

И в този момент сянката не беше вече Черния скитник, а мечката гризли, която се надигаше от речното корито и се надвесваше над него, прекалено близо за да може да опъне тетивата. Без дори да мисли, ръката му се плъзна назад и сграбчи една стрела, лъкът се огъна и душата му, или нещото вътре в него, се отприщи навън.

Сянката не падна, както се бе проснала мечката гризли. Поколеба се, наклони се напред, посягайки към него; тетивата опъна най-острата стрела почти до ухото му. Скитника се килна встрани, стрелата изсвири и улучи лъскавия кораб с метален звън. Скитника вече не беше там.

Дейвид Хънт свали лъка и остана така, разтреперан. Отпусна се тежко на колене, с тръпнещи мускули и опънати нерви, и се сви в очакване напрежението да се изцеди от тялото му. Кутията е червеи помръдна по-близо, притисна се силно до него и протегна пипало. Обви го здраво, изпращайки му небивало успокоение.

— Каква е тази персона? — попита Ренълдс.

— Казва се Стенли — обясни Джейсън. — Той е робот от Проекта. Казахме ви за Проекта, ако си спомняте…

— О, да — рече Харисън, — супер роботът, построен от неговите по-нисши братя.

— Протестирам срещу вашия тон — каза остро Еремия. — Няма защо да бъдете толкова надменни. Това, което този робот и неговите събратя правят, е напълно в традицията на вашите технологии да се строи все по мащабно и с все по-голямо въображение.

— Моля — каза Харисън, — но той се втурна тук и…

— Той беше поканен — поясни Джейсън студено. — Той идва отдалеч. Току-що пристига.

— Със съобщение?

— От Проекта — каза Стенли.

— Какво е това съобщение? — попита Харисън.

— Най-напред трябва да поясня нещо — каза Стенли. — От няколко години Проекта е във връзка с висш разум някъде в центъра на галактиката.

— Да — кимна Ренълдс. — Казаха ни за това.

— Съобщението, което нося — каза Стенли, — е от този разум.

— И какво общо има то със ситуацията тук? — попита Ренълдс. — Та това е абсурдно!

— Има нещо общо с вас — отвърна Стенли.

— Но как би могъл да знае? Какво би могъл той да знае за ситуацията тук? Наистина, един мощен извънземен разум не би се тревожил…

— Съобщението, отправено към вас и останалите от вашия екипаж, е следното: „Оставете Земята на спокойствие. Не се разрешава никаква намеса. И Земята е част от експеримента.“

— Нищо не разбирам — сърдито извика Харисън. — Какъв експеримент? За какво говори той? Това изобщо няма смисъл. Наистина имаме право да знаем.

Стенли извади някаква сгъната хартия и я запрати през масата към Ренълдс.

— Има и копие от съобщението, току-що разпечатано.

Ренълдс вдигна хартията и я погледна.

— Така пише. Но не виждам смисъла. Ако пак блъфирате…

— Това е Принципа — промълви Джейсън. — Това предрешава въпроса. Чудехме се, но сега знаем със сигурност. Проекта разговаря с Принципа.

— Принципа! — извика Харисън. — Какво значи всичко това? Ние не знаем нищо за никакъв Принцип. Той не означава нищо за нас.

— Не мисля, че значи нещо за вас — въздъхна Джон. — Трябваше да ви обясним, но имаше толкова други неща да си кажем. Ако се разположите по-удобно, ще ви разкажа за него.

— Поредната измислена история — изрече сърдито Харисън. — Първо, фалшиво съобщение, а сега пък приказки. Хора, вие за глупаци ли ни вземате…

— Сега вече това няма значение — каза Джейсън.

— Няма значение какво мислите вие. Нищо вече не е в нашите ръце, нито пък във вашите.

Джон беше точен в своето предположение, каза си Джейсън. Хората на Земята наистина са част от експеримент. Както или почти както човекът бактериолог или вирусолог би експериментирал с колония бактерии или вируси. А щом това е така, констатира той, изпаднал в лек шок, хората в тази къща и малката група индианци, както и малцината, останали на Западния бряг, не са били пропуснати. По-скоро, те съзнателно са били оставени като част от експеримента, като контролна посявка, може би.