Клифърд Саймък - Наблюдателят

Бавно се върна на склона.

Част от почвата около него се размърда и Наблюдателят осъзна, че това не е варовик, а живо същество с такъв цвят. Съществото се преместваше бързо. С плавни движения, като сянка, а когато спираше, се сливаше изцяло със средата.

Наблюдателят знаеше, че съществото го разглежда, изучава го и затова се насили да предположи какво то би могло да вижда. Може би Съществото подусещаше нещо, което притежава същото странно и неопределено качество, наречено живот, подусещаше присъствието на друга личност. „Може би някакво силово поле? — помисли си той. — Може ли да съм силово поле, или разум, лишен от крайници и заключен в силово поле?“

Той не мърдаше, за да може Съществото да го разгледа. То кръжеше наоколо плавно, изхвърляйки при всяко движение фонтанчета от пясък. То приближаваше.

Хвана се! Той държеше вцепененото Същество, сякаш го бе прихванал с многото си ръце. Той го изследваше, но не аналитично, просто искаше да разбере що е то. Протоплазма, добре защитена от радиацията, и може би (в това не беше сигурен) научила се да използва нейната енергия. По всяка вероятност организъм, който не може да съществува без радиация и който се нуждае от нея както другите се нуждаят от топлина, храна и кислород. Разумно същество, което притежава множество емоции; вероятно вид разум, още неспособен да изгради култура, но все пак достатъчно развит. След няколко милиона години вероятно ще може да сътвори цивилизация.

Пусна го. Все тъй плавно съществото се отдалечи. Изгуби го от поглед, но проследи преместването му по пясъчните фонтанчета.

Той имаше много работа. Трябваше да изучи профила на атмосферата, да анализира почвата и микроорганизмите в нея, да определи състава на течността в ручея, да огледа растителния свят, да извърши геологични проучвания, да изследва магнитното поле, радиацията… Но преди всичко да изучи планетата общо и да узнае районите, които биха могли да представляват икономически интерес.

Пак се появи нова дума — икономически. Напрегна паметта си и хипотетичния си разум, за да намери определението на тази дума.

Когато го намери, смисълът се появи ясно и недвусмислено — единственото ясно и недмусмислено нещо на тази планета.

„Търсене на суровини“ — помисли си той. Това е смисълът на пребиваването му на тази планета. Ясно е, че той по никакъв начин не би могъл да ползва суровини. Значи трябва да съществува още някой, който да ги ползва. И в същото време усети, че при мисълта за суровините го обля вълна от доволство.

„Защо е приятно да се търсят суровини“ — помисли си той. Каква полза ще има от тези скрити съкровища? Макар да не са много планетите, богати на суровини.

Спомни си: когато някога стана очевидно, че по-нататъшните изследвания са безмислени, него се опитаха да го отзоват от някаква планета. Той се съпротивляваше, не се подчини на заповедите. Според елементарните норми на собствената му етика всяка работа трябва да бъде свършена докрай. Щом е започната, не може да я остави незавършена. Упоритата преданост на всяко започнато дело беше основна черта на характера му.

Или така, или никак. Или съществува, или не. Или работи, или не. Така е устроен — интересува го всеки проблем и не го изоставя, докато не бъде решен изцяло. Те се примириха с това, те вече го знаеха.

„Те?“ — попита сам себе си и смътно си спомни другите същества. Онези, какъвто е бил той самият. Те го обучиха, направиха от него това, което е, експлоатираха го точно както постъпват с новооткритите планети. Но той не възразяваше — това беше неговият живот, единственият, който има. Или такъв живот, или никакъв друг. Опита се да си спомни подробности, но нещо му пречеше. Никога не можеше да получи пълна представа за планетите — само откъслечни данни. Някой прави голяма грешка, натрупаният опит би могъл да му помага при всяка нова планета. Но другите очевидно не смятаха така и се опитваха (е, не съвсем сполучливо) да изтриват спомените му за миналото преди всяка експедиция. Те казваха, че за свежест на възприятията, за гаранции срещу възможни грешки и за избягване на недоразумения всеки път трябва да се изпраща напълно обновен разум.

Какво да се прави — такъв е животът и затова в пълна безопасност беше виждал много планети. Нищо не можеше да го докосне — нито бивни, нито нокти, нито отрова, нито гравитация и радиация; нищо не можеше да му навреди, просто защото нямаше на какво да се навреди. Той вървеше — не, не вървеше, той се преместваше — през целия ад на Вселената с пълно базразличие към нея.