Анджей Сапковски: Последното желание

— Е, добре, братко — поклати тъжно глава Велерад. — Договорихме се. Само че на краля нито дума за нещастен случай по време на работа. От все сърце те съветвам.

Фолтест беше слаб, с красиво — прекалено красиво — лице. Все още нямаше четирийсет, както прецени вещерът. Седеше на нисък, резбован стол от черно дърво и бе изпънал крака към огнището, до което се грееха две кучета. До него, върху един сандък, беше седнал възрастен брадат мъж със здраво телосложение. Зад краля стоеше друг, разкошно облечен, с гордо изражение на лицето. Велможа.

— Вещер от Ривия — каза кралят след минутното мълчание, което се възцари след встъпителната реч на Велерад.

— Да, господарю. — Гералт наведе глава.

— От какво ти е побеляла косата? От магии? Виждам, че не си стар. Е, добре, добре. Това е шега, не отговаряй. Както предполагам, имаш някакъв опит?

— Да, господарю.

— Бих искал да послушам.

Гералт се наведе още по-ниско.

— Нали знаете, господарю, че кодексът ни забранява да говорим за това, което правим.

— Удобен кодекс, любезни вещерю, много удобен. Но все пак така, без подробности… Имал ли си работа с боровици?

— Да.

— С горски духове?

— Да.

Фолтест се поколеба.

— С вампири?

Гералт вдигна глава и погледна краля в очите.

— Да.

Фолтест извърна поглед.

— Велерад?

— Слушам, милостиви господарю.

— Обясни ли му нещата?

— Да, милостиви господарю. Той твърди, че може да се махне магията от принцесата.

— Това го знам отдавна. А по какъв начин, любезни вещерю? А, да, кодексът. Добре. Само една малка забележка. Идваха тук при мен няколко вещери. Велерад, разказа ли му? Добре. Така че ми е ясно, че вашата специалност предвижда главно умъртвяване, а не премахване на магии. Но ако падне и косъм от главата на дъщеря ми, ти ще сложиш своята на дръвника. Това е всичко. Острит и вие, господин Сегелин, останете и му разкажете всичко, което поиска. Те винаги много питат, вещерите. Нахранете го и нека живее в двореца. Няма защо да се шляе по кръчмите.

Кралят се изправи, подсвирна на кучетата и тръгна към вратата, разхвърляйки сламата, покриваща пода на стаята. На вратата се обърна и рече:

— Ако се получи, вещерю, наградата е твоя. Може да добавя нещо, ако се представиш добре. Разбира се, в приказките за даването на принцесата за съпруга няма нищо вярно. Надявам се, не мислиш, че ще дам дъщеря си на първия срещнат скитник?

— Не, господарю, не мисля.

— Добре. Това доказва, че не си глупав.

Фолтест излезе и затвори вратата след себе си. Велерад и велможите, които до момента стояха прави, седнаха на масата. Кметът допи наполовина пълната чаша с вина на краля, погледна в каната и изруга. Острит, който беше седнал на стола на краля, гледаше вещера изпод вежди, приглаждайки резбованите странични облегалки. Сегелин, брадатият, кимна на Гералт.

— Сядайте, любезни вещерю, сядайте. Сега ще донесат вечеря. Какво искате да знаете? Кметът Велерад, мисля, ви е казал всичко. Познавам го и съм сигурен, че е казал по-скоро повече, отколкото по-малко.

— Имам само няколко въпроса.

— Питайте.

— Кметът каза, че след появата на вампирката кралят е извикал много Просветени.

— Така беше. Само не казвайте „вампирката“, а „принцесата“. Така ще ви бъде по-лесно да не се изпуснете пред краля… и да избегнете свързаните с това неприятности.

— Сред Просветените имаше ли някой известен? Прочут?

— Такива имаше и тогава, и по-късно. Не помня имена… А вие, господин Острит?

— Не помня — каза велможата. — Но помня, че някои имаха слава и признание. За това говореха мнозина.

— Съгласни ли бяха по въпроса, че магията може да се премахне?

— Бяха далеч от съгласието — усмихна се Сегелин. — По всеки един въпрос. Но изказаха — такова предположение. Ставаше въпрос за прост метод, който изобщо не изисква магически способности, и доколкото разбрах, същността му беше в това да се прекара нощта, от залез до трети петли, в подземието до саркофага.

— Какво по-лесно от това? — изсмя се Велерад.

— Искам да ми опишете как изглежда… принцесата.

Велерад скочи от стола.

— Принцесата изглежда като вампирка! — изкрещя той. — Като най-вампирската вампирка, за която съм чувал. Нейно Височество кралската дъщеря, проклетият изрод, е четири лакти висока, прилича на бирена бъчва, устата й е от ухо до ухо, пълна със зъби, остри като ками, има червени очи и коси. Лапите й с нокти като на дива котка висят до самата земя. Чудно как още не са започнали да изпращат нейни миниатюри по приятелските дворове. Принцесата, чумата да я тръшне дано, вече е на четиринайсет години, време е да я дадат за съпруга на някой принц!