Анджей Сапковски: Последното желание

— Велика Мелителе — с въздишка каза Ненеке. — Цяла прощална процесия. Вземи си сандъчето, Гералт. Попълних запасите от еликсирите ти, налице е всичко, което не достигаше. И онова лекарство, знаещ кое. Пий го редовно, на всеки две седмици. Не забравяй, важно е.

— Няма. Благодаря, Йола.

Девойката сведе глава, подаде му сандъчето. Копнееше да каже нещо. Но не знаеше какво точно, какви думи да изрече. И не знаеше какво би казала, ако можеше. Не знаеше. И не искаше.

Ръцете им се докоснаха.

Кървища. Кървища. Кървища. Кости като бели счупени пръчици. Сухожилия като белезникави върви, изтръгнати изпод кожата, раздирана от огромни, настръхнали лапи и остри зъби. Ужасяващ звук на разкъсвана плът и вик — безсрамен и ужасяващ в своето безсрамие. В безсрамието на края. На смъртта. Кръв и вик. Вик. Кръв. Вик…

— Йола!!!

С невероятна за нейното телосложение бързина, Ненеке се спусна към лежащата на земята, напрегната, разтърсвана от конвулсии девойка, и я подхвана за раменете и главата. Едната от послушничките се беше вцепенила като ударена от гръм, другата, успяла да запази самообладание, коленичи в нозете на Йола. А тя се беше извила на дъга, отворила уста в беззвучен вик.

— Йола! — викаше Ненеке… Йола! Говори, дете! Говори!

Девойката се напрегна още по-силно, прехапа устни, тънка червена струйка потече по бузата й. Ненеке, почервеняла от усилие, изкрещя нещо, което вещерът не разбра, но медальонът така дръпна шията му, че той неволно се наведе и се преви като от невидим товар.

Йола застина.

Лютичето, блед като платно, въздъхна шумно. Ненеке се изправи. Бавно. С усилие.

— Вземете я — подметна тя на послушничките. Бяха дотичали още момичета — сериозни, сащисани, смълчани.

— Вземете я — повтори жрицата. — Внимателно. И не я оставяйте сама. Аз ще дойда след малко.

После се извърна към Гералт. Вещерът стоеше неподвижно и въртеше юздите в потната си ръка.

— Гералт… Йола…

— Мълчи, Ненеке.

— Аз също видях това… За миг. Не заминавай, Гералт.

— Трябва.

— Ти видя ли… видя ли това?

— Да. Не за пръв път.

— И какво?

— Няма смисъл да се оглеждаме назад.

— Не заминавай, моля те.

— Трябва. Погрижи се за Йола. Довиждане, Ненеке.

Жрицата бавно поклати глава, подсмъркна и с рязко, отсечено движение избърса сълзата си.

— Сбогом — прошепна тя, като го гледаше в очите.

© 1993 Анджей Сапковски

© 2008 Васил Велчев, превод от полски

Andrzej Sapkowski

Ostatnie Zyczenie, 1993

Сканиране, разпознаване и редакция: piligrim, 2008

Редакция: ultimat, 2008

Издание:

Анджей Сапковски. Вещерът: Последното желание. Сборник разкази

ИК „ИнфоДар“, София, 2008

Гласът на здравия разум I–VII — Glos rozsadku I–VII

Вещер — Wiedzmin (1983)

Зрънце истина — Ziarno prawdy (1989)

По-малкото зло — Mniejsze zlo (1990)

Въпрос на цена — Kwestia ceny (1990)

Краят на света — Kraniec swiata (1990)

Последното желание — Ostatnie zyczenie (1993)

Редактор: Боряна Даракчиева

Коректор: Ангелина Вълчева

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

ISBN 978-954-761-311-9

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10271]

Последна редакция: 2009-01-30 12:18:29

rohatyna — леко оръжие на старата полска конница. — Бел.прев.

gizarm — старо оръжие, подобно на сабя, но с острие откъм вътрешната крива. — Бел.прев.

Morgenstern (нем.) — шестопер, старинно оръжие. — Бел.прев.

Сажен — мярка за дължина, равна на 2,134 м. — Бел.прев.

Кралче — дребно птиче. — Бел.прев.

Стар езически обичай, при който косата на детето се подстригва, когато навърши седем години. — Бел.прев.

Zavist — става въпрос за име на човек, а не за думата „завист“, която е съвсем различна на полски. — Бел.прев.

Брак на мъж от монархически род и жена с обикновен (немонархически) произход. — Бел.ред.

Дюйм — мярка за дължина, равна на 2,54 см. — Бел.прев.

Лот — мярка за тегло, една трийсет и втора от фунта или 14 г. — Бел.прев.

В оригинала — Wedzmak, което е полската транскрипция на руската дума ведьмак (вещер). — Бел.прев.

Триполно земеделие — система за последователно отглеждане на ръж, пшеница и овес на едно и също поле. — Бел.прев.