Младите сърца познават неудовлетвореността от семейството. В семейството си човек не винаги вижда само любов и радост. Всеки понякога се е чудил как е попаднал точно в собственото си семейство. Ако нечие семейство е незначително, посредствено, обикновено, неправещо впечатление или просто неизвестно, естествено е на младия човек да му се доще да е имал по-добър шанс, като се е раждал.
Веднъж един човек ме изненада, като заяви трагично, че предпочитал да се е родил в бедно семейство, защото искал да стане писател. Семейството му бе с положение в обществото на Сан Франциско и невероятно богато. А той смяташе, че при такива обстоятелства му било невъзможно да стане писател. Скоро престанах да се учудвам и видях, че думите му не бяха съвсем неоснователни.
Неудовлетворението от собственото родословие е почти универсално. Познато е в една или друга степен във всяко семейство. И в края на краищата едва ли има на света човек, който да не е изпитвал неприязън към човешката раса.
Но щом човек иска да устоява на времето, той трябва да приема семейството си и да цени целия човешки род. Човек не може да живее живота си пълноценно, ако мрази това, което е. Болестта и омразата вървят заедно и са спътници на смъртта. Докато е жив, човек трябва да избягва натрапчивото присъствие на смъртта, защото и без това неизбежните затруднения са повече, отколкото може да понесе, и е трудно да ги пригоди към стила, с който живее и работи.
Човек копнее да принадлежи към благородно, уважавано, интелигентно, красиво, елегантно, полезно, смело, одухотворено, богато, мило, здраво и очарователно семейство, но неизменно открива, че неговото не е такова. Ако забележи в него благородство, забелязва, и то в много по-голяма степен, липсата на благородство. Същото важи и за другите неща. Винаги лошите неща са повече от хубавите. Един от рода бил слабоумен. Втори нечестен. Трети с грозно тяло и лице, грозен по природа. Друг бил превзет. Още някой бил страхлив като заек. И така нататък. Никак не е лесно да свикнеш с истината, че човешката раса е от същия нисш порядък, като животните, или че родът ти не е много по-добър от човечеството като цяло.
Естествено е за новодошлите да очакват много от семейството, към което принадлежат.
В края на краищата реших, че трябва аз самият да си бъда семейство. Видях, че не мога да направя много за другите, затова сметнах, че трябва да правя за себе си всичко възможно.
Когато престанах да изисквам нещо от когото и да било, освен от себе си, почнах да откривам у другите много неща със стойност, които дотогава не бях забелязвал и почнах да гледам на нищожните неща с радост и обич.
Това е едно важно постижение в духовното развитие, защото, когато става дума за придобиване на ценни качества, истина е, че човек сам по себе си може да представлява цялата човешка раса. Недопустимо е или поне неуместно да предявяваш изисквания към когото и да било, освен към себе си. Нищо няма да излезе от това. Човек не бива да е взискателен към родителите си, брат си или сестра си, към жена си или децата си. Човек трябва да е взискателен единствено към самия себе си, а към останалите да проявява любов и разбиране или и двете.
Но достигането на съвършенство винаги е ставало единствено чрез опита и премеждията. Недостатъците са нещо постоянно и непреодолимо, тъй че забелязвайки ги у другите с хумор, разбиране и обич, намираме и собствените си недостатъци по-леко поносими.
В нашия род е имало невероятно глупави хора, имало е и прекрасни. Прекрасните са умрели, но не са забравени. Слушал съм за нищожните да се разправя със срам и съжаление, за чудесните — с удоволствие и благодарност. Но дори чудесните не са нещо изключително. Тяхната слава е ограничена и лишена от стойност.
Колкото до сегашните ми роднини, те просто не са нищо особено. Повечето от тях са глупави или безполезно умни, физически отпадъци и непривлекателни, неодухотворени, безчувствени, безразлични, равнодушни и лишени от особени качества, които да дават някакъв смисъл на съществуванието им.
Изглеждат като неродени души, които идват и си отиват, без някой да забележи, че са идвали и са си отишли.
Сред тези хора, които представляват моя род, аз съм чужденец. С никого от тях не мога да говоря съдържателно. Разговорите неизменно се свеждат до неща, не само отегчителни, но и просто вбесяващи. Липсват им всякакви стремежи. Никакво влечение към истината, честта и достойнството. Ядат, спят, работят, изкарват пари, събират пари, мечтаят за пари, тормозят се за пари.
Читать дальше