Уилям Сароян: Любов, смърт, саможертва и т.н.

На екрана в киното е Том Гарнър. Едър, широкоплещест мъж, строител на железопътни линии, председател на компанията Чикаго & Саутуестърн. Олюлява се, спира в стаята и затваря вратата.

По олюляването разбирате, че е на път да се самоубие, защото това е на кино, а от началото на филма е минало вече доста време и съвсем скоро нещо трябва да се случи. Нещо голямо, гигантско, както казват в Холивуд — самоубийство или целувка.

Седите си в салона и чакате онова, което се досещате, че ще стане.

Горкият Том току-що е узнал, че мъжкото отроче от втората му съпруга е на големия му син от първия брак. Първата му жена се е самоубила, когато разбира, че Том се е влюбил в момичето, което по-късно се омъжва за него. Това момиче — дъщеря на председателя на железопътната компания „Санта Клара“, решава да накара Том да се ожени за нея, та баща й да остане председател.

Първата съпруга на Том се хвърля под един автобус, като научава за неговото увлечение. Това проличава от поведението й — от лицето, очите, устните и походката. Вие няма да видите нищо отблъскващо. Виждате само неистовото изражение по лицето на шофьора, докато се мъчи да отклони колата. Чувате острото свистене на гумите. Виждате връхлитащата кола. Чувате хората да викат, както се вика за ужасни неща и се досещате. Станало е най-лошото. Съпругата на Том, Сали, е заминала на оня свят.

Сали се запознава с Том по времето, когато той е кантонер, а тя — учителка в малко провинциално училище. Един ден Том й признава, че не знае да чете, да пише и дори да смята. Сали започва да го учи на четмо и писмо, събиране и изваждане, делене и умножение. Една вечер след сватбата им тя го запитва дали смята цял живот да си остане кантонер и той отвръща, че така е смятал. Сали го запитва дали няма поне някаква малка амбиция, а Том отговаря, че и това му стига — работата му е лека, имат си дом и може да лови риба, колкото си иска. Това огорчава Сали, но тя започва да действа. Том разбира, че за Сали е от голямо значение да стане амбициозен. Веднъж както си вечерят, той й казва, че всъщност имал амбиции. В погледа му се долавя странно изражение, лицето му подсказва силен характер. Вие почти го виждате вече на върха на социалната стълба.

Сали изпраща Том да учи в Чикаго, а тя го замества като кантонер, за да му осигури средства за образованието. Велика жена, героична съпруга! Виждате я една зимна нощ да крачи по трасето с инструменти и бидон с масло, а всичко наоколо е потънало в сняг и е ужасно самотно. Изглежда тъжно. Пресметнато е да изглежда тъжно. Тя прави това заради Том, за да може той да стане голям човек. В деня, когато той съобщава, че ще ръководи строителството на един мост над Мисури, Сали съобщава, че ще имат дете и Том казва, че сега нищо не може да го спре. Вдъхновяван от Сали и от своето дете, Том ще достигне върховете.

Сали ражда син и докато Том крачи пред леглото й, разнася се симфонична музика и вие усещате, че това е велик момент в живота на Том. Виждате го да влиза в меко осветената стая и да коленичи пред жена си и синчето си, чувате го да се моли. Чувате го да казва Отче наш, иже еси на небеси… и амин. Чувате и как двама души в киносалона подсмърчат.

Сали създава Том. Измъква го от кантонерството и го издига до председателското кресло. После Том се увлича в онази по-млада и по-красива жена, а Сали се хвърля под един автобус. И нейното самоубийство е така сърцераздирателно именно защото е направила толкова много за Том. Затова, когато Сали се самоубива, в очите на толкова зрители в салона бликват сълзи.

Но самоубийството на Сали не оказва никакво влияние върху увлечението на Том и скоро след това той се оженва за момичето, тъй като е практичен човек, рожба на своето време. Но той е практичен само дотолкова, доколкото Холивуд му позволява да бъде. Синът на Том, млад човек, току-що изключен от колежа за пиянство, се връща при баща си и си има работа с втората му съпруга.

В резултат се ражда бебето, едно хубаво бебе, направено от сина, вместо от бащата. Синът на Том, Томи, безотговорен, но способен и елегантен младеж, всъщност съвсем не е искал нещата да станат така. Природата го е направила. Знаете какво нещо е природата, дори на кино. Том отсъства от дома си толкова дълго, отдаден на бизнеса, и жена му е тъй самотна, че се обръща към сина на съпруга си и той й става партньор за танци.

Виждате я да протяга ръка към безотговорното момче и я чувате да го пита двусмислено дали не иска да танцува с нея. Той задържа ръката й толкова дълго, че вие безпогрешно схващате опасната завръзка. А жената е тъй безумно красива, когато му протяга ръка, че и самите вие не бихте устояли на чара й, дори в подобна ситуация. Има нещо покоряващо в съвършеното й лице и фигура, в тези тъй привлекателни устни, тъй елегантна фигура и прелестни форми, в толкова нещастната й душа.