Едгар По - Загадката на Мари Роже ((Продължение на „Убийствата на улица Морг“))

Сега никой не се съмнявал, че тайната на това убийство ще се изясни незабавно. Макар и в два-три случая да се стигнало до арести, не се изяснило нищо, с което да се заподозрат заловените, и те били освободени. Колкото и странно да било, от деня на намирането на трупа изтекла и трета седмица, без да бъде хвърлена каквато и да е светлина върху този въпрос, а до нас с Дюпен не бяха стигнали дори и слухове за събитията, развълнували общественото мнение. Затънали в проучвания, които поглъщаха цялото ни внимание, близо цял месец не бяхме излизали от дома и никой не ни бе посещавал, а в ежедневниците хвърляхме само по един поглед върху най-важните политически статии. Първите сведения за убийството донесе самият Г, Той дойде рано следобед на 13 юли 18-година, и остана до късно вечерта. Чувствуваше се засегнат от неуспеха при издирване на убийците. Репутацията му — както се изрази самият той с типичен парижанки маниер — била поставена на карта. Нещо повече, ставало въпрос за честта му. Погледите на цялото общество били обърнати към него; готов бил на всякакви жертви, само и само да разнищи загадката. Той завърши донякъде комично прозвучалата му реч с комплимент, изказан, както се изрази той, с удоволствие за такта на Дюпен, и му направи пряко и много изгодно предложение, истинският характер на което ми се струва, че нямам право да разкривам, пък то и няма никакво отношение към същността на разказа ми.

Моят приятел оспори с цялата си учтивост комплимента, но предложението прие веднага, макар изгодата от него да бе твърде условна. След уреждането на този въпрос префектът се впусна веднага в изложение на своите собствени съображения, като ги изпъстряше с дълги коментарии върху данните, с които ние все още не разполагахме. Той говори дълго и без съмнение с вещина; накрая направих едно рисковано предложение, тъй като нощта вече сънно преваляше. Дюпен седеше, без да мърда, в любимото си кресло, същинско олицетворение на почтено внимание. От началото на разговора той не свали очилата; един случаен поглед зад зелените стъкла ме убеди, че е спал непробудно, и за щастие без да хърка, през целите тези седем-осем часа, преди да си отиде префектът.

На следващата сутрин получих от префектурата пълен отчет за установените доказателства, а от различните издателства се снабдих с по един екземпляр от всеки вестник, отпечатал изцяло някаква съществена информация, свързана с тази печална случка. Очистена от всичко опровергано, цялата тази информация се свеждаше до следното:

Мари Роже излязла от къщата на майка си на улица Паве Сен-т-Андре в около девет часа сутринта в неделя, 22 юни 18-година. На излизане уведомила мосьо Жак Сен-т-Йосташ 7 7 Пейн. — Б. а. и никого другиго за намерението си да прекара деня при една своя леля, живееща на улица Де Дром. Де Дром е къса и тясна, но оживена уличка, недалеч от брега на реката, приблизително на две мили по най-прекия път от пансиона на мадам Роже. Сен-т-Йосташ, кандидатът на Мари, живеел и се хранел в пансиона. Привечер той трябвало да отиде за своята годеница и да я придружи до дома. Следобед обаче завалял силен дъжд; той предположил, че Мари ще прекара нощта у леля си (както била постъпвала и друг път при подобни случаи) и решил да не изпълни обещанието си. С падането на нощта чули как мадам Роже (немощна вече седемдесетгодишна старица) изразила опасение, че „никога вече няма да види Мари“, но тогава никой не обърнал особено внимание на тези думи.

В понеделник станало известно, че девойката не е ходила на улица Де Дром; денят изтекъл, без да получат никакво известие от нея, чак тогава предприели претърсване из различни части награда и неговите околности. Едва на четвъртия ден обаче след изчезването й се изяснило нещо повече за нея. А този ден (сряда, 25 юни) някой си мосьо Бове 8 8 Кромелин. — Б. а. , който събирал заедно със свой приятел сведения за Мари близо до Бариер дю Рул на брега на Сена, разположена срещу улица Паве Сен-т-Андре, бил уведомен, че рибари току-що измъкнали на брега някакъв труп, носен от реката. След огледа на тялото и известно колебание Бове го идентифицирал с това на момичето от парфюмерията. Неговият приятел я разпознал още по-сигурно.

Лицето било покрито с черна и спечена кръв, част от която излизала от устата. Пяна като при удавниците не се виждала. Клетъчната тъкан все още имала пигментация. По гърлото личали синини и следи от пръсти. Вкочанените вече ръце били скръстени върху гърдите. Юмрукът на дясната ръка бил стиснат, а на лявата леко отворен. Върху лявата китка личали две кръгли олющвания на кожата, очевидно следи от въжета или от едно омотано няколко пъти въже. Част от дясната китка и целият гръб, особено при лопатките, били силни ожулени. Рибарите издърпали тялото на брега с помощта на въже, но то не причинило тези ожулвания. Шията била силно подута. Не се забелязвали никакви наранявания от нож или синини, причинени от удари. Около врата открили силно затегната връв, която почти не се забелязвала, толкова се била впила в кожата — завързана с възел точно под лявото ухо. Само това било съвсем достатъчно, за да причини смърт. Медицинското заключение потвърдило, че целомъдрената девойка е била зверски изнасилена. Състоянието на трупа позволило на близките й да я разпознаят без затруднение.