Фредерик Пол - Певците на времето

— Възможна е, ако си Сю-линг Куонг с контролен диск в черепа, и ако ти помага Костенурка, също с такъв диск. Поне е жив. Или са живи — както ти харесва повече. Сю-линг казва, че няма да има проблеми с отхвърлянето на присадените части, тъй като са еднояйчни близнаци и генетичната им химия е напълно идентична.

Муун преглътна и обезпокоена се вгледа в тялото върху масата. Не й вдъхваше доверие. Единственият признак на живот у него бяха жуженето и свистенето на импровизираната животоподдържаща апаратура и уредите, контролиращи жизнените функции.

— И сега той… те… ще се оправят ли?

Франсис Крейк сплете пръсти.

— Да — отвърна той, надявайки се да се окаже прав. Доколкото бе успял да забележи по време на операцията, Сю-линг си разбираше от работата. Дори Малкия, със същия като нейния диск, не бе показал с нищо, че изпитва някакви съмнения или колебания по отношение на действията й.

Крейк се сепна от неочаквания смях на Муун. Той я стрелна с поглед, питайки се дали истерията най-накрая не е обзела и нея. Но смехът й изглеждаше съвсем нормален.

— Извинявай, Франсис, но не мога да не си помисля, че това, в края на краищата, решава един проблем, не е ли така? — И обясни: — Сега Сю-линг ще престане да се тормози от вечното си раздвояване между тях.

— Струва ми се, че имаш право — каза след малко Крейк с леден глас.

Муун го изгледа отначало сепнато, после — с искрено съжаление.

— Искам да кажа, в случай, че тя все още иска единия от тях… или него… тоест… Не знам какво искам да кажа — измърмори тя, съзнавайки, че е сплескала цялото си извинение.

Позамисли се и реши, че е най-добре да замълчи. Седна върху сандък от медицинска апаратура близо до спящия тавър и погали ниско подстриганата козина между сияйните му рога.

Почувствувал се не по-малко неловко от самата Муун, Крейк промени темата.

— Разкажи ми за онзи… как го наричаше — „поет“?

— О, да — с радост се отзова Муун. — Само че „поет“ не е съвсем точно. Той ми каза, че вярната дума на човешкия език е „айод“ — древна земна дума, от времето на микенската цивилизация. Или някаква друга. Нещо като бард. Омир, казваше той, бил айод.

Трейл се размърда в съня си. Тя почеса топлата, широка глава. Тавърът изпъшка и отново заспа.

— Някакъв си поет — отбеляза Крейк, — а укроти тези Ш’шрейн, без дори да се изпоти.

— Според мен те не са просто поети, Франсис. — Тя го погледна въпросително. — То е като приказка, нали? Когато ми говореше, все ми си струваше, че ще започне с „имало едно време…“

Едно време, бе казал, или почти казал, айодът…

Едно време, много, много отдавна (но времето е единно, бе казал също така айодът), айодите били органични същества, населяващи една планета в галактика и вселена много далеч от Земята — вселената, която току-що бяха напуснали, всъщност.

— Били живи хора като нас? — попита Крейк.

Муун поклати глава.

— Никога не е казвал, че са били като нас — поправи го тя. — Каза само, че били биологични същества, каквито сме и ние.

По външен вид, каза тя, никак не приличали на човеците. Но по всичко останало — да. Също като човеците, и те били находчиви и силни, понякога сериозни и понякога мъдри.

Но, както и при хората, действените и находчивите не били непременно тези, които били сериозни и мъдри.

Тези същества еволюирали като всички други. Разумът им постоянно се усъвършенствувал. С течение на времето открили огъня, земеделието, машините — също като човеците, — построили градове и цивилизацията им процъфтявала. Когато достигнали стадия на зачатъчната наука и технология, мъдрите изучили звездите и планетите в пространството. Находчивите взели тези знания и ги използвали. Построили кораби и тръгнали да изследват други светове — и не само да ги изследват, но и да ги притежават.

— И това били Ш’шрейн? — предположи Крейк.

— А другите — айодите? Не още, Франсис, но точно така станало след много, много време.

През всичкото това време се случвали най-различни неща. Изследователите и нашествениците достигали все по-далеч и по-далеч в космоса. От време на време се натъквали на други същества, някои от които интелигентни почти колкото тях. Мъдрите, които си стоели на Земята, се радвали на тези открития. Но находчивите гледали на нещата по друг начин. Понякога другите същества и народи били поглъщани от тяхната разрастваща се империя. Често били прогонвани… или просто унищожавани.

Тези, които станали Ш’шрейн, били страшни разрушители. Те дори унищожили собствените си тела. Простата органична плът не била достатъчно здрава и силна за техните нужди.